Бесове
- Автор: Достоевский Федор Михайлович
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венцел Райчев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Бесове». Краткое содержание книги:
Ето и самото събитие така, както то е разказано от евангелиста Лука (8, 32–36): „А там по рътлината пасеше голямо стадо свини; бесовете Го молеха, да им позволи да влязат в тях. И им позволи. Като излязоха бесовете от човека, влязоха в свините; и сурна от стадото низ стръмнината в езерото и се издави. Свинарите, като видяха станалото, избягаха, та разказаха в града и околността. И излязоха да видят станалото; и като дойдоха при Иисуса, намериха човека, от когото бяха излезли бесовете, седнал при нозете Иисусови, облечен и със здрав разум; и се изплашиха. А ония, които бяха видели, разказаха им, как се спаси бесният.“
Ако не се търси пълно съвпадение, буквален аналог, а само много повече говореща символика, според известния руски философ Бердяев революцията (голямата) в Русия досущ напомня за историята с бесовете, излезли от един и вселили се в други — така Достоевски е предусетил и предвидял онова, което ще стане десетилетия след него. Тежко на обзетите от бесовете и блазе на онези, които са се освободили от тях.
Беше се вече изправил.
— Много, няма да се откажа, особено ако е горещ — каза Николай Всеволодович, — вир-вода съм.
— Горещ и дори врял — с удоволствие потвърди Кирилов, — сядайте: кален сте, но нищо, после ще забърша.
Николай Всеволодович седна и почти на един дъх изпи налятата чаша.
— Още? — попита Кирилов.
— Благодаря.
Кирилов, който до момента не беше седнал, тутакси седна насреща му и попита:
— Какво така?
— По работа. На, прочетете това писмо на Гаганов; спомняте ли си, разказвал ви бях в Петербург.
Кирилов взе писмото, прочете го, сложи го на масата и погледна въпросително.
— Тоя Гаганов — почна да обяснява Николай Всеволодович — го срещнах, както знаете, за първи път в живота си в Петербург, преди месец. Срещали сме се три пъти у разни хора. Без да се е запознавал и говорил с мен, той намери все пак възможност да се държи много дръзко. Бях ви казвал тогава, но не знаете друго: на заминаване от Петербург — той си тръгна преди мене — внезапно ми прати писмо, макар и не чак като това, но пак крайно неприлично и което е странното, в него изобщо не се обясняваше поводът, по който е писано. Отговорих му тутакси, също с писмо, и напълно откровено му заявих, че вероятно го е яд на мен заради случая с баща му преди четири години тук, в клуба, и че аз от своя страна съм готов да му поднеса всячески извинения, тъй като постъпката ми не е била умишлена и се е дължала на заболяването ми. Молех го да вземе предвид извиненията ми. Не ми отговори и си замина; но ето че сега го заварвам тук съвсем побеснял. Известиха ме за някои негови публични отзиви по мой адрес, невъзможно груби и с невероятни обвинения. И ето че днес пристига това писмо, такова, каквото сигурно никой никога не е получавал, с псувни и с изрази от сорта „вашата бита мутра“. Дойдох, надявайки се, че няма да откажете да ми станете секундант.
— Казахте, никой не бил получавал — обади се Кирилов, — от яд — може; пишат нееднократно. Пушкин писа на Хекерн180. Добре, ще ида. Кажете кога и как?
Николай Всеволодович обясни, че иска утре, и непременно да се почне с подновяване на извиненията и дори с обещание за второ извинително писмо, но при условие че и Гаганов обещае от своя страна повече да не пише писма. А полученото писмо ще се счита, че изобщо го е нямало.
— Твърде много отстъпки, няма да приеме — каза Кирилов.
— Преди всичко исках да чуя от вас: ще приемете ли да му предадете тези условия?
— Ще ги предам. Ваша работа. Но той няма да приеме.
— Знам, че няма да приеме.
— Той иска дуел. Кажете: как да бъде дуелът?
— Работата е там, че аз непременно бих искал всичко да свърши още утре. В девет часа сутринта вие сте при него. Ще ви изслуша и няма да приеме, но ще ви прати при своя секундант — да кажем, около единайсет часа. Вие с него решавате и после в един или два всички да сме на мястото. Опитайте, моля ви, да стане тъкмо така. Оръжието, разбира се, пистолети, и особено ви моля за следното: бариерите на десет крачки; после ни отвеждате на по десет крачки от бариерите и по даден знак се приближаваме. Всеки е длъжен непременно да иде до бариерата си, но може да стреля и по-рано, в движение. Това е всичко, мисля.
— Десет крачки между бариерите е близко — забеляза Кирилов.
— Добре, дванайсет, но не повече, нали разбирате, че той иска сериозен дуел. Знаете ли да зареждате пистолети?
— Зная. Аз имам пистолети; ще дам честна дума, че не сте стреляли с тях. Неговият секундант също ще даде дума за своите; значи два чифта и ще хвърлим ези-тура; с неговите или с нашите.
— Прекрасно.
— Искате ли да видите пистолетите?
— Може.
Кирилов клекна пред куфара си в ъгъла, не го беше разопаковал, а вадеше от него каквото му потрябваше. Измъкна от дъното кутия от палмово дърво, облечена отвътре с червено кадифе, и извади от нея чифт изящни, извънредно скъпи пистолети.
— Всичко има: барут, куршуми, патрони. Имам и револвер, почакайте, имам и револвер.
Пак бръкна в куфара и измъкна друга кутия с шестцевен американски револвер.
— Имате доста оръжие и много скъпо.
— Много. Изключително.
Бедният, почти мизерстващ Кирилов, който впрочем никога не забелязваше мизерията си, сега откровено се хвалеше с оръжейните си съкровища, без съмнение придобити с цената на изключителни лишения.
— Не сте се отказали от ония си мисли? — с известна предпазливост попита Ставрогин след минутно мълчание.
— Не съм — просто отвърна Кирилов, догаждайки се тутакси, още по гласа, за какво го питат, и взе да прибира оръжието от масата.
180
Пушкин писа на Хекерн… — Л. Хекерн — холандският посланик в Русия, чийто осиновен син Ж. Дантес убива Пушкин на дуел през 1837 година. Непосредствен повод за дуела е писмото, отправено от Пушкин до барон Хекерн на 26 януари 1837 година.