Шестият
- Автор: Балдаччи Дэвид
- Серия: Шон Кинг и Мишел Максуел #5
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Переводчик: Веселин Лаптев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Шестият». Краткое содержание книги:
Полетът от Ню Йорк до летище „Дълес“ щеше да продължи по-малко от половин час. Машината бързо набра височина, направи плавен завой на юг и пое курс към Вашингтон. Бънтинг се настани удобно в креслото и погледна през илюминатора към оживеното небе над Манхатън. Още преди да се настрои на работна вълна, пилотът обяви, че започват снижаване към летище „Дълес“. Двайсет минути по-късно вече бяха на земята и рулираха към зоната за частни самолети. Вратата се отвори и автоматичната стълбичка докосна бетона. Бънтинг слезе и се насочи към чакащата на пистата лимузина, която потегли в мига, в който той се отпусна на седалката.
Това наистина беше единственият удобен начин за пътуване въпреки цената от петдесет милиона и нещо. В момента обаче той не мислеше за предимствата на изключителната бързина и гъвкавост, с която се придвижваше по света. Имаше голяма опасност да изгуби всичко, което беше постигнал. Беше много разтревожен от срещата с Харкс. Имаше чувството, че нещата излизат извън контрол.
Малко след като напуснаха летището, той се оказа в положението на простосмъртните, затънали в ужасния трафик на околовръстния път. Преодоляването на десетте километра до града му отне повече време от онези над триста, които беше прелетял. В крайна сметка пристигна.
Зданието, в което влезе, не впечатляваше с нищо. Едва ли някой от минувачите би му обърнал внимание. Не беше офис сградата, която Шон откри, проследявайки Ейвъри. Тя се намираше няколко километра по-нататък. Но това тук беше най-важният обект в империята на Бънтинг, защото в него се помещаваше Стената. Той прекоси фоайето, преодоля няколко контролни пункта и влезе в асансьора, който го свали под земята. Излезе от кабината и пое по дълъг коридор.
След години упорита работа, милиони долари и много инфарктни ситуации той най-сетне беше успял да убеди разузнавателната общност на САЩ да влезе в двайсет и първи век и да възприеме възгледите му за събиране и анализ на поверителна информация. А когато това най-после се случи, шлюзовете се вдигнаха и към компанията му потече пълноводният поток на държавните средства. Това беше мигът на най-големия триумф в живота му. Не толкова заради парите, колкото поради факта, че Е-програмата наистина работеше. Благодарение на нея бяха предотвратени стотици терористични актове както на територията на САЩ, така и срещу американските интереси в чужбина. Тя позволи на ЦРУ, МВС, АВР, Геоспешъл и още много по-малко известни разузнавателни агенции да жънат успех след успех. Въоръжено с уликите, предоставени от Е-програмата, ФБР беше провело стотици успешни акции срещу престъпници и терористи, а получената безценна информация използваше за разкриване и предотвратяване на бъдещи ужасни престъпления.
Всичко това дължаха на Стената — гениалното творение на Бънтинг. Втренчени в отделните дървета, без дори да подозират за съществуването на гората, стотиците екипи от традиционни анализатори нямаха никакъв шанс да идентифицират истинската заплаха. Това обаче успя да постигне един-единствен човек, който ги отведе до Обетованата земя, приемайки предизвикателствата на Стената. Един много специален човек, притежаващ уникалното качество да прониква в нейните добре пазени тайни. Благодарение на него наградата беше колкото щедра, толкова и бърза.
Програмата работеше добре години наред. После изведнъж се появи препятствието. Информацията изискваше анализите на най-съвършените умове, които Бънтинг беше в състояние да привлече. В бронята на Е-програмата се появи опасна пукнатина, над която моментално започнаха да кръжат лешояди от сорта на Елън Фостър от МВС и Мейсън Куонтрел от частния сектор.
После Бънтинг откри Едгар Рой. Изключителния ум, надскочил дори най-високите стандарти на Е-програмата. С невероятна лекота той откриваше и анализираше факти, които оставаха неразгадаеми за супер компютрите, обслужвани от стотици хиляди опитни анализатори. Бънтинг беше убеден, че ако Едгар Рой беше получил възможност да се изправи срещу Стената преди 11 септември 2001 година, този ден щеше да си остане незабележим като всички други преди и след него.
Той влезе в едно от помещенията, скрити дълбоко под земята. Кимна на хората вътре, които отвърнаха на поздрава му малко сковано, моментално усетили нервността му. Беше решил да направи още един опит за спасяването на програмата въпреки категоричното мнение на Фостър, че е изпуснал последния си шанс.