Шестият

Мърдок лапна парче дъвка и кимна.

— Вярно е, че прекалих, но нещата излязоха от контрол.

— На всички се е случвало.

— Това разследване ще ми докара язва.

— Няма да си първият.

— Все нещо се случва, когато съм сигурен, че до успеха остава само една крачка.

— Нещо ми подсказва, че никой от нас дори не се е доближил до него.

— Май си права — унило призна Мърдок.

— И решаваш да промениш тактиката, а? Сам каза, че вече не се доверяваш на колегите си.

— Да речем, че ме обзема параноя от празните им приказки. На мое място и вие щяхте да се почувствате така. Шефът ми крещи през пет минути. Ако продължавам да си губя времето с теб и Кинг, положително ще завърша погребан в някоя остъклена канцелария на майната си, питайки се защо, по дяволите, се провали цялата ми кариера.

— Шон беше прав в твърдението си, че работиш за националната сигурност, нали?

— Не ми се ще да бия тъпана по този въпрос, но наистина е така. Отделът за борба с тероризма.

— Значи от едната страна е националната сигурност, а от другата — Едгар Рой. Каква е връзката?

— Мога да ти заявя само едно: когато Рой беше арестуван и изпратен тук, ФБР получи заповед от много високо място да го държи под око. Беше ни обяснено, че той представлява интерес за правителството. Ето, казах ти го. А какво ще ми кажеш ти?

— Разполагаме с някои хипотези, но нищо окончателно.

— Ще ги споделиш ли с мен?

— Не. Ти ме потърси. Ти обясни, че искаш да говориш с мен. Е, слушам те. Ако търсеше обмен на информация, аз нямаше да съм тук.

— Добре, добре — въздъхна Мърдок и изплю дъвката. — Днес посетих Едгар Рой.

— Защо?

— Да поговоря с него.

— А той каза ли ти нещо?

— Не много.

— Не много?

— Добре де, нищо. Нула. Не издаде дори звук.

— Е, и?

— Не съм очаквал друго. Той е гений. Толкова е умен, че се е превърнал в безценен капитал за федералното правителство.

— Наистина ли?

— Защо иначе ще ти изнасям тази проповед? — наклони глава агентът.

— Защото това, което казваш, е страшно интересно.

Той направи крачка напред.

— Добре, а сега дай да прекратим надбягването. Аз се зарових здравата в тая работа. Звъннах на някои хора, които са ми задължени, и в крайна сметка напипах жилата. Тоест научих с какво се занимава Едгар Рой и какви са заслугите му пред Чичо Сам. Същевременно разбрах, че някои хора във Вашингтон му желаят злото.

— Кои са те?

Мърдок отново пристъпи напред. Деляха ги само няколко сантиметра.

— Чувала ли си някога за Е-про…

Мишел изпита чувството, че е получила силен плесник през лицето. Усети вкуса на някаква течност върху лицето и инстинктивно я изплю. Лека болка прониза ръката й. Две секунди по-късно Мърдок политна към нея и тя моментално разбра какво се случваше. Хвана го за раменете и рязко го дръпна зад джипа. Следващият куршум одраска асфалта на седем-осем метра от мястото, на което беше стояла само миг по-рано. Разлетяха се ситни парченца, едно, от които се заби в пощенската кутия, оставяйки дълбока следа върху боядисания в синьо метал. Ако не се беше преместила, в кутията щеше да се блъсне не късчето асфалт, а собственият й мозък.