Вторият гроб отляво

— Хайде, мила. — Куки й помогни да се изправи, а аз се втурнах и застанах от другата страна на Мими. Срещу минималната цена от двайсет долара — този път от портмонето на Куки — успяхме да си осигурим един от офисите, където да поговорим.

— Бива си ги белите ти дробове, момиче — заявих и претърсих малкия хладилник за бутилка вода. Подадох й я, когато носът й спря да кърви.

— Много съжалявам за това — каза тя и размаха ръка пред лицето си. — Бях объркана. Нямах представа кои сте.

— Фактът, че Каспър, светещият дух, се тикаше в лицето ти, не помогна особено.

Куки направи гримаса.

— Мими, това е Чарли — представи ме тя.

— О, боже. — Тя се опита да се изправи, но краката не я държаха и рухна обратно на стола.

Протегнах ръка и хванах дланта й.

— Моля те, не ставай. Не съм толкова специална.

— От онова, което съм чувала — промълви тя и задържа ръката ми в своята, — ти си много повече от специална. Как ме намерихте?

Куки се усмихна широко.

— Това й е работата на Чарли. Добре ли си?

След няколко минути на запознаване и живописен разказ за начина, по който Мими се беше озовала в приюта за бездомни, включващ пиян таксиметров шофьор и малък, бързо овладян пожар, стигнахме до по-важната част от историята, защо се намираше в приюта за бездомни.

— Мислех, че тук никой не би ме потърсил. Вярвах, че няма да ме открият.

— Мими — смъмри я Куки, — Уорън и родителите ти са разтревожени до смърт.

Тя кимна.

— Това ще го преживея. По-добре разтревожени, отколкото мъртви.

Имаше логика в казаното от нея. Беше късно и главата ми беше на път да се пръсне. Реших да й разкажа за нашите подозрения и да продължим оттам.

— Спри ме, ако това вече си го чувала.

Мими се намръщи.

— Една вечер, докато сте били в гимназията, имало парти. Момиче на име Хана Инсинга се измъкнало от дома си, за да отиде на партито, а на следващия ден била обявена за изчезнала.

Мими сведе поглед, когато споменах името на Хана.

Продължих.

— Някои хора си спомнят, че са я видели там, а други не. Някои твърдят, че си е тръгнала от там с момче, а други категорично го отричат.

Лекото задъхване от страна на Мими ме накара да мисля, че съм напипала нещо.

— И сега, двайсет години по-късно, всички, които са заявили, че са видели Хана да напуска с момче, умират един по един. Това звучи ли ти познато?

Мими наведе глава, като че неспособна да ни погледне в лицата. Куки положи ръка на рамото й в знак на подкрепа.

— Почти уцели, но Хана не си тръгна от партито с едно момче. Напусна с неколцина от нас.

Куки се вцепени.

— Какво искаш да кажеш?

— Иска да каже — отговорих вместо нея, докато се борех със завладялата я мъка, която с все сила ме блъсна в гърдите, — че няколко от присъстващите са изнесли тялото й от къщата онази нощ. Вече е била мъртва и са отишли да я погребат. Права ли съм? — Това беше единственото логично обяснение.