Императорът на тръните

— Не — отсече той, толкова бързо, че се запитах дали не ме е прозрял от самото начало с малките си черни очички.

— Ще ти помогна, без да ми плащаш, гратис, про боно. — Пробвах с друга усмивка, представяйки си как сър Макин слиза на брега с готова шега. — Един приятел би ти дошъл добре, нали, Марко?

И най-сетне, все още изтъкан от недоверие, банкерът съумя да изкриви лицето си в усмивка, толкова грозна, колкото усещах своята.

— Можеш да ми влачиш сандъка и да ни намериш някакъв транспорт. — Протегна ми ръка в бяла памучна ръкавица. — Приятелю.

Стиснах ръката му, отпусната като риба и влажна въпреки ръкавицата, и бързо-бързо я пуснах.

— И къде отиваме, Марко?

— В Хамада — каза той, като произнесе думата внимателно.

— Какво има в Хамада? — Не свалях очи от тестеното му лице, като се чудех дали аз играя игра на късмета, или късметът си играе с мен.

— Банкови дела — каза той и стисна устни, които и без това бяха възтънки.

Кимнах. Дворецът на Ибн Фейд беше в Хамада. Всички банкови дела в онзи град несъмнено засягаха делата на Ибн Фейд.

Сандъкът на банкера се оказа много по-тежък от очакваното. Подложих гръб и го помъкнах към кафенето, изпълнен с неочаквано уважение към силата на модерния. Докато стигна сянката, бях потънал в пот.

— Би ли наглеждал за минутка сандъка, Марко, колкото да се извиня на лорд Юсуф?

Заварих Юсуф да разглежда съсредоточено игралната дъска, вдигнал чашката с кайве до устните си.

— Между другото, не съм лорд, сър Йорг. Тук, по северния бряг, си имаме свои управници, султани, халифи, императори, всякакви. А под тях — множество принцове, повече, отколкото можеш да преброиш, някои бедни като мишки. Срещнеш ли някой с коприни и бижута и не се ли представи за търговец, значи е принц. А под принцовете, или под онези, които имат земя и големи къщи, идват приятелите на принцовете, най-често войници, но понякога и мъдреци. Когато нашият господар ни повика, ние сме на негово разположение; когато няма нужда от нас, сами сме си господари. Значи ще тръгнеш с този модерен, така ли? Би трябвало да дойдеш с мен в дома ми, да се запознаеш със съпругите ми, да ядеш нар, да пробваш печено фазанско. Но няма да го направиш. Добре, върви с модерния, приятелю, но внимавай. Той не е добре дошъл тук. Никой нищо няма да му направи, но пустинята е трудно място, ако нямаш помощта на приятели. А чужденците като вас, които идват от по-меки земи, ще погинат в Предела още преди да са стигнали пясъка.

Протегнах ръка и той я пое, ръкостискането му беше силно и сухо.

— Понякога човек трябва да се остави в ръцете на късмета си — казах аз, протегнах ръка и взех едното зарче. — Може ли? Не се знае кога един зар може да ти спаси живота.

— Върви с Бога, Йорг от Анкрат — каза той и отново се загледа в дъската.