Нощна сянка

— Тръгнах си оттам само преди час — възрази Хенри. — Кит знаеше, че Матю и Даяна трябва да пристигнат този следобед. С Уил обещаха да се държат прилично.

— Това обяснява всичко — промърмори саркастично Галоуглас.

— Това твое дело ли е, Хенри? — Надзърнах от коридора във всекидневната. Някой бе украсил камината, прозорците и дъбовата маса в средата със зеленика, бръшлян и елхови клонки. Огнището бе пълно с дърва и веселият огън пукаше и съскаше.

— С Франсоаз искахме първата ви Коледа да е празнична — каза Хенри и порозовя.

«Еленът и короната» представяше най-добрата страна на градския живот през 16-и век. Салонът бе обширен, но въпреки това уютен и удобен. Западната му стена бе цялата в прозорци с двойни стъкла, които гледаха към Уотър Лейн. Беше идеална наблюдателница, в основата ѝ бе вградено канапе, покрито с множество възглавници. Резбовани ламперии, украсени с увивни растения и лози, стопляха стените.

Мебелите в стаята бяха малко, но добре изработени. Дълга пейка и две дълбоки кресла ни очакваха край камината. Дъбовата маса в средата беше необичайно изящна, не повече от шейсет сантиметра, а дългите ѝ крака ѝ бяха оформени като кариатиди и херми. Над нея висеше свещник. Той се вдигаше и сваляше с добре работеща система от въже и скрипец, прикрепена на тавана. Резбовани лъвски глави се зъбеха от предната част на огромния бюфет, в който имаше всякакви видове чаши и бокали, но пък много малко чинии, както подхождаше на вампирско домакинство.

Преди да седнем да вечеряме печена гъска, Матю ми показа новата ни спалня и личния му кабинет. И двете стаи бяха от другата страна на коридора, срещу салона. Техните прозорци с триъгълна горна част гледаха към вътрешния двор и правеха и двете помещения светли и изненадващо просторни. В спалнята имаше само легло с балдахин и резбована табла, висок шкаф за спално бельо и ниска ракла под прозореца. Последната беше заключена и Матю ми обясни, че в нея се намират доспехите му и няколко оръжия. Хенри и Франсоаз бяха минали и оттук. Колоните на балдахина бяха увити с бръшлян, а на таблата беше завързана зеленика.

И докато спалнята изглеждаше полупразна, кабинетът на Матю очевидно доста се ползваше. Там имаше кошове хартия, торби и чаши с пера, мастилници и достатъчно восък за няколко десетки свещи, кълба канап и толкова чакаща кореспонденция, че сърцето ми се свиваше само като си помислех за нея. Удобен стол с полегата облегалка и извити подлакътници бе поставен пред разтегателна маса. Като изключим тежките издути крака на масата, всичко друго беше просто и практично.

Макар че аз пребледнях от купищата работа, които очакваха Матю, той не изглеждаше притеснен.

— Всичко това може да почака. Дори и шпионите почиват на Бъдни вечер — засмя се той.

На вечеря говорихме за последните пътешествия на Уолтър и ужасяващото състояние на движението в Лондон. Пазехме се от по-сериозни теми, като последния запой на Кит и амбициозния Уилям Шекспир. След като ометохме чиниите си, Матю дръпна от стената една малка маса. Взе от чекмеджето под плота ѝ колода карти и продължи да ме учи как да играя хазарт в елизабетински стил. Хенри току-що бе убедил Матю и Галоуглас да играят «флапдрагън» — притеснителна игра, в която се палеха стафиди в чиния с бренди и участниците се обзалагаха кой може да погълне най-много от тях — когато от улицата се чуха коледни песни. Не всички пееха в тон, а тези, които не знаеха текста, прибавяха скандални подробности за личния живот на Йосиф и Мария.