Нощна сянка
- Автор: Харкнесс Дебора
- Серия: Аз, вещицата #2
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 9789546553867
- Переводчик: Венцислав Божилов
- Жанр: Городское фэнтези
Электронная книга - «Нощна сянка». Краткое содержание книги:
Нощна сянка запраща Даяна и Матю в Лондон от времето на Елизабет I - свят на шпионаж и интриги, където се срещат с група стари приятели на Матю, известна като Нощната школа. Целта им е да открият вещица, която да обучи Даяна, и да открият следи от Ашмол 782. Но когато миналото започва да стяга примката си около тях, двамата поемат на съвсем различно пътешествие, което ги отвежда в сърцето на вампирската история и на тайни, пазени цели петнайсет столетия.
В Нощна сянка Харкнес отново тъче пищен и великолепен гоблен от алхимия, магия и история. Любовта се задълбочава, докато авторката ни води през примката на времето в разказа си за кръв, страст и завързани на възел нишки от миналото, за да ни представи един от най-жадно очакваните романи на годината
— Вещиците са уязвими за променливите настроения на съседите си, Матю. В един миг сме приятели, а на следващия бягаме от глада или дори по-лошо.
— Случилото се с Фиан е определено по-лошо — каза мрачно Матю.
— Мога да си представя — въздъхнах аз и потреперих. Ако Фиан е бил измъчван като Агнес, сигурно се е зарадвал на смъртта. — Какво има в тази стая?
Матю помисли дали да не ми каже, че е тайна, но разумно се отказа. След това стана.
— По-добре да ти покажа. Стой до мен. Все още е тъмно, а не можем да внесем свещ в тази стая, защото някой може да ни види отвън. Не искам да се спънеш. — Кимнах мълчаливо и го хванах за ръката.
Пристъпихме през прага и се озовахме в дълга стая с много тесни прозорци, почти като срезове, скрити под стрехите. След малко очите ми се приспособиха и започнаха да различават сиви очертания в мрака. Два стари градински стола от върбови клонки стояха един срещу друг, облегалките им бяха извити напред. Ниски изпочупени пейки бяха поставени в две редици в средата на стаята. На тях имаше странна сбирщина от предмети: книги, листове, писма, шапки и дрехи. Вдясно проблесна метал: забити вертикално саби. На пода до тях лежеше купчина ками. Чуваше се скърцане и тупкане на крачета.
— Плъхове. — Матю го каза делово, но аз не се въздържах и придърпах нощницата около краката си. — С Пиер правим каквото можем, но е невъзможно да се отървем напълно от тях. Те намират всяка хартия за неустоима. — Посочи нагоре и аз чак тогава забелязах странните гирлянди по стените.
Приближих се, за да ги огледам по-добре. Висяха на тънки връвчици, окачени на забити в стената пирони с квадратни глави. На всеки канап бяха нанизани през горните им леви ъгли множество документи. Така се образуваше нещо като книжен венец.
— Един от първите архиви в света. Казваш, че крия прекалено много тайни — каза той тихо, пресегна се и хвана един от гирляндите. — Можеш да прибавиш и тези към бройката.
— Но те са хиляди. — Дори вампир на хиляда и петстотин години не можеше да притежава толкова много.
— Така е — съгласи се Матю. Наблюдаваше ме как оглеждам стаята и архива, който той пазеше. — Ние помним това, което другите същества искат да забравят и затова Рицарите на Лазар могат да защитават тези, за които се грижат. Някои от тайните са от властването на дядото на кралицата. Повечето по-стари документи вече са преместени в Сет-Тур.
— Толкова много следи, оставени на хартия — промълвих, — и всичките водят към теб и семейство Дьо Клермон. — Стаята изчезна и аз вече виждах само извивките на буквите, които се сливаха в дълги сложни плетеници. Образуваха схема на връзките между теми, автори и дати. Имаше нещо, което трябваше да разбера за тези пресичащи се линии…
— Преглеждам книжата откакто заспа, търся някаква препратка към Фиан. Мислех, че може да е споменат някъде другаде — каза Матю и ме поведе обратно към кабинета. — Нещо, което да обясни защо съседите му са се обърнали срещу него. Трябва да има някакъв модел, който да ни покаже защо обикновените хора се държат по този начин.
— Ако го намериш, моите колеги историци няма да имат търпение да го разберат. Но разгадаването на случая с Фиан не гарантира, че ще можеш да предотвратиш подобно нещо да се случи и с мен. — Потрепването на мускул на челюстта на Матю ми показа, че думите ми бяха улучили целта. — И съм сигурна, че никога преди не си се ровил толкова дълбоко в този проблем.
— Вече не съм онзи човек, който можеше да си затвори очите пред всички страдания, и не искам пак да се превръщам в него. — Матю дръпна стола и се отпусна тежко. — Все трябва да има нещо, което да мога да направя.
Прегърнах го. Дори седнал, беше толкова висок, че главата му се притисна в гърдите ми. Той се сгуши в мен. Утихна, след това бавно се отдръпна и очите му се втренчиха в корема ми.
— Даяна, ти си… — И млъкна.
— Бременна. И аз така си мислех — отвърнах делово. — Цикълът ми е нередовен откакто играх Жулиета, затова не бях сигурна. Повръщах по пътя от Кале до Дувър, но морето беше бурно и рибата, която ядох, преди да тръгнем, със сигурност беше съмнителна.
Той продължи да се взира в корема ми. Аз продължих нервно да дрънкам:
— Учителката ми по здравна култура в гимназията се оказа права. Наистина можеш да забременееш още първия път, когато правиш секс с някой мъж. — Бях направила изчисленията и бях сигурна, че зачеването се е случило по време на сватбения уикенд.
Той продължаваше да мълчи.
— Кажи нещо, Матю.