Нощна сянка
- Автор: Харкнесс Дебора
- Серия: Аз, вещицата #2
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 9789546553867
- Переводчик: Венцислав Божилов
- Жанр: Городское фэнтези
Электронная книга - «Нощна сянка». Краткое содержание книги:
Нощна сянка запраща Даяна и Матю в Лондон от времето на Елизабет I - свят на шпионаж и интриги, където се срещат с група стари приятели на Матю, известна като Нощната школа. Целта им е да открият вещица, която да обучи Даяна, и да открият следи от Ашмол 782. Но когато миналото започва да стяга примката си около тях, двамата поемат на съвсем различно пътешествие, което ги отвежда в сърцето на вампирската история и на тайни, пазени цели петнайсет столетия.
В Нощна сянка Харкнес отново тъче пищен и великолепен гоблен от алхимия, магия и история. Любовта се задълбочава, докато авторката ни води през примката на времето в разказа си за кръв, страст и завързани на възел нишки от миналото, за да ни представи един от най-жадно очакваните романи на годината
Времето, което прекарах с майка си, беше прекалено кратко, но за седем години тя успя да ме научи на много неща. Помнех безусловната ѝ любов, прегръдките, които сякаш траеха с дни, как винаги беше права, когато имах нужда да е права. Както казваше Матю: децата се нуждаят от любов, надежден източник на спокойствие и възрастен, готов да поеме отговорността за тях.
Време беше да спра да разглеждам пътешествието ни тук като семинар за напреднали по шекспирова Англия и да призная, че това е последният ми и най-добър шанс да разбера коя съм, за да знам как да помогна на детето си да разбере своето място в живота.
Но първо трябваше да намеря вещица.
16.
Прекарахме уикенда кротко, радвахме се на тайната си и се забавлявахме с предположенията на всички бъдещи родители. Дали най-новият член на семейство Дьо Клермон ще има черна коса като баща си, но моите сини очи? Дали ще обича точните науки, или историята? Дали ще е сръчен в ръцете като Матю, или ще е непохватен като мен? А относно пола бяхме на различни мнения. Аз бях сигурна, че ще е момче, а Матю бе почти толкова убеден, че ще е момиче.
Изтощени и развълнувани, решихме да си починем от гадаене за бъдещето и да разгледаме Лондон от 16-и век от топлото си жилище. Започнахме с прозорците с изглед към Уотър Лейн. От тях аз се взрях в далечните кули на Уестминстърското абатство. Накрая седнахме на столове пред прозорците в спалнята, откъдето се виждаше Темза. Нито студът, нито фактът, че на този християнски празник трябва да се почива, бяха спрели лодкарите да превозват товари и пътници. В дъното на улицата, на стълбите, които водеха към брега, се бяха скупчили наемници, а празните им лодки се поклащаха на вълните.
Следобед, докато приливът вдигаше нивото на реката, Матю сподели спомените си от града. Разказа ми как през 15-и век Темза замръзнала за повече от три месеца — толкова дълго, че върху леда били построени временни магазини, които да прибират парите на пешеходците по реката. Също така си спомни и за непродуктивните си години в Тавис Ин[61], където опитал да учи право за четвърти и последен път.
— Радвам се, че успя да разгледаш града, преди да тръгнем — каза той и стисна ръката ми. Хората вече започваха да палят лампите, да ги окачват на носовете на лодките или да ги поставят на прозорците на къщите и странноприемниците. — Ще се опитаме дори да посетим Кралската борса.
— Връщаме се в Удсток ли? — попитах объркана.
— Може би за кратко. След това се пренасяме отново в настоящето. — Взрях се в него, прекалено учудена, за да мога да обеля и дума. — Не знаем какво да очакваме по време на бременността и за твоя безопасност, а и тази на детето, трябва да следим развитието на плода. Трябва да се направят всички изследвания и е добре да преминеш през ултразвукова диагностика. Пък и сигурно ще искаш да си със Сара и Емили.
— Но, Матю — възразих аз, — не можем още да се върнем у дома. Не знам как.
Той извърна рязко глава.
— Ем го обясни ясно, преди да тръгнем. За да се върнеш назад във времето, ти трябват три предмета, които да те заведат където искаш. За да отидеш напред, имаш нужда от магия, а аз не мога да правя магии. Нали затова дойдохме тук.
— Не можеш да износиш бебето тук! — възкликна Матю и скочи от стола.
— Жените са раждали и през 16-и век — възразих кротко. — Пък и не се чувствам по-различно. Бременна съм само от няколко седмици.
— Ще имаш ли достатъчно сила, за да пренесеш и мен, и нея в бъдещето? Не, трябва да тръгваме възможно най-бързо, преди тя да се роди. — Матю внезапно млъкна. — Ами ако пътуването през времето увреди плода по някакъв начин? Магията е едно на ръка, но това… — И седна рязко.
— Нищо не се е променило — успокоих го аз. — Бебето не е по-голямо от оризово зрънце. А в Лондон не би трябвало да е толкова трудно да намерим някого, който да ме научи да правя магии и който разбира повече от пътуване през времето от Сара и Ем.
— Тя е колкото зърно леща — уточни той и млъкна. Помисли известно време и взе решение. — До шест седмици най-важното развитие на зародиша ще е приключило. Това ти дава достатъчно време. — Говореше като лекар, не като баща. Започвах да предпочитам Матю с примитивния му гняв пред съвременната му обективност.
— Ами ако ми трябват седем седмици? — Ако Сара беше в стаята, щеше да го предупреди, че проявите ми на разум не са добър знак.
— Седем седмици е идеално — одобри Матю, потънал в мисли.
— О, така ли, чудесно. Мразя да ме притискат да бързам, когато става въпрос за нещо толкова важно, като да разбера коя съм. — Направих крачка към него.