Московска афера [bg]

На кръговата алея пред гарата чакаха дузина таксита, но Алон отиде пеш до булевард „Дидро“ и взе такси оттам. Адресът, който даде на шофьора, се намираше на няколко пресечки от истинската му цел — малка жилищна кооперация на тиха улица близо до Булонския лес. Убеден, че не са го проследили, той застана пред вратата и натисна звънеца на апартамент 4Б. Вратата се отвори незабавно и Габриел пое нагоре по стълбите; мокасините му стъпваха безшумно по тясната протрита пътека. Когато се озова на площадката на четвъртия етаж, откри, че вратата на апартамента е открехната, а във въздуха се носи неповторимият аромат на турски тютюн. Алон бутна леко вратата с върха на показалеца си и тя се плъзна навътре по смазаните панти. Не беше стъпвал в убежището от две години, но не забеляза никаква разлика: същите безлични мебели, същият лекьосан килим, същите избелели пердета на прозорците. Ейдриън Картър и Узи Навот го изгледаха любопитно от столовете си до евтината масичка за кафе, сякаш току-що се бяха посмели на някаква шега, която не биваше да чува. След няколко секунди Ари Шамрон влезе тържествено през кухненската врата с чаша и чинийка в ръка. Грозните очила стърчаха върху плешивата му глава като очила на водолаз. Беше облечен в обичайната си униформа — жълто-кафяви панталони и бяла памучна риза с навити до лактите ръкави. Оперативната работа винаги правеше чудеса с външния вид на Шамрон — въпреки че в случая работата се състоеше в посещение на уютен апартамент в шестнадесети арондисман53 на Париж — и сега той изглеждаше по-здрав от доста време насам. Ари спря за момент, за да изгледа Габриел, после продължи да върви през всекидневната, където една цигара димеше в пепелника върху масичката за кафе. Алон го изпревари с няколко секунди и смачка цигарата.