Московска афера [bg]
- Автор: Сильва Дэниел
- Серия: Габриел Алон #8
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Год: Хермес
- ISBN: 978-954-26-0905-6
- Переводчик: Иван Атанасов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Московска афера [bg]». Краткое содержание книги:
При създалите се обстоятелства се налага Габриел да замине под прикритие за Москва. Там той разбира, че руският олигарх Иван Харков подготвя сделка за доставка на много опасни оръжия на Ал Кайда.
За да предотвратят грозящата опасност, Мосад и западните служби за сигурност трябва да проникнат в обкръжението на Харков. Такава възможност възниква, когато се разбира, че съпругата на олигарха колекционира платната на известна импресионистка. Но Иван става много подозрителен и операцията е на път да се провали.
— Разрешено ли ви е да влизате в неговия кабинет?
— При нормални обстоятелства само в присъствието на Иван. Но в изключителни случаи мога да вляза и сама.
— Какво разбирате под изключителни случаи?
— Ако Иван евентуално изпадне в немилост пред хората, които се намират от другата страна на реката, в Кремъл. Той смята, че ако някога това се случи, ще бъде арестуван заедно с Аркадий. Тогава, по думите му, аз съм човекът, който трябва да се погрижи документите от трезора да не попаднат в неподходящи ръце.
— Трябва да ги изнесете оттам, така ли?
Тя поклати глава.
— Във вътрешността на трезора има експлозиви. Иван ми показа къде е скрит бутонът на детонатора и ме научи как да го задействам. Увери ме, че количеството на експлозивите е изчислено така, че да унищожи съдържанието на трезора, без да причини други щети.
— Каква е паролата?
— Цифрова версия на рождения ден на Сталин: 21 декември 1879-а. Но паролата сама по себе си е безполезна. Ще ви трябва и палецът ми. И не си въобразявайте, че ще успеете да измислите нещо, което да заблуди скенера. Пазачът никога не би отворил вратата на някого, когото не познава. Аз съм единствената, която може да влезе в апартамента, и единствената, която може да влезе в трезора.
Габриел се изправи и отиде до ниския каменен парапет на терасата.
— Няма начин да вземете тези дискове, без съпругът ви да разбере. А ако разбере, ще ви убие — така както уби Александър Лубин и Борис Островски.
— За да ме убие, първо трябва да ме открие. А той няма да ме открие, защото вие и вашите приятели ще се постараете да ме скриете добре. — Елена замълча за момент, за да придаде по-голям ефект на думите си. — И децата, разбира се. Ще трябва да измислите някакъв начин да отведете децата ми далеч от Иван.
Габриел се обърна бавно към нея.
— Давате ли си сметка какво говорите?
— Мисля, че по време на Студената война наричахме тези операции политическо убежище.
— Животът ви ще се промени коренно, Елена. Ще изгубите къщите. Ще изгубите парите. Ще изгубите картините на Касат. Няма да има повече зими в Куршевел. Няма да има повече лета в Сен Тропе. Няма да има шопинг екскурзии в Найтсбридж. Никога няма да можете да се върнете в Русия. И ще прекарате остатъка от живота си в криене от Иван. Помислете си добре, Елена. Наистина ли искате да се откажете от всичко, за да ни помогнете?
— И от какво по-точно се отказвам? Омъжена съм за човек, който е продал ракети на Ал Кайда и е убил двама журналисти, за да запази това в тайна. Човек, който се отнася с такова презрение към мен, че води любовницата си в дома ми, без дори да се замисли. Животът ми е една лъжа. Всичко, което имам, са децата. Ще взема онези дискове и ще емигрирам на Запад. Всичко, което се иска от вас, е да вземете децата ми от Иван. Само ми обещайте, че те няма да пострадат.
Тя се пресегна и го хвана за китката. Кожата му пламтеше, сякаш изгаряше от треска.
— Човек, който може да фалшифицира картина на Мери Касат и да организира среща като тази, със сигурност ще измисли начин да измъкне децата ми от моя съпруг.
— Но вие се досетихте, че картината е фалшификат.
— Защото съм добра.
— Ще трябва да бъдете повече от добра, за да заблудите Иван. Ще трябва да бъдете перфектна. В противен случай може да умрете.
— Аз съм ленинградско момиче. Израснала съм в партийно семейство. Знам как да ги надхитря в собствената им игра. Познавам правилата. — Тя стисна китката му и го погледна в очите. — Но ще се наложи да измислите начин да ме върнете в Москва, без да събудите подозрението на съпруга ми.
— А след това да ви измъкнем оттам. Заедно с децата ви.
— Точно така.
Той наля още вино в чашата й и седна до нея.
— Чувам, че майка ви не е добре.
— Откъде знаете?
— Подслушваме телефонните ви разговори. Всички телефонни разговори.
— Миналата седмица й беше паднало много кръвното налягане. Молеше ме да отида да я видя.
— Може би трябва да го направите. Мисля, че жена във вашето положение може действително да поиска да прекара известно време с майка си. Като се има предвид какво ви е причинил съпругът ви.