Московска афера [bg]

Мъжът и жената поприказваха още малко, после се целунаха, което премахна всякакви съмнения по въпроса как са прекарали следобеда. Целувката очевидно бе прощална, защото миг по-късно жената стоеше сама на огрения от слънцето паваж на площада, а аудито се отдалечаваше с висока скорост — като кола, която бяга от местопрестъпление. Жената проследи с поглед автомобила, докато се изгуби зад ъгъла, после се обърна и тръгна към входа на ресторанта. В този миг Жан-Люк осъзна, че това не е никоя друга, а Елена Харкова, съпругата на Иван Харков, руски олигарх и купонджия. Но къде бяха телохранителите й? И защо косата й беше в безпорядък, а роклята — измачкана? И защо, за бога, се целуваше с друг мъж в червено ауди пред кметството?

Елена влезе в ресторанта секунда по-късно, като полюшваше бедра малко по-натрапливо от обикновено, с провесена на лявото рамо дамска чанта.

— Bonsoir51, Жан-Люк — изчурулика радостно тя, сякаш не се беше случило нищо необикновено, и Жан-Люк й подвикна в отговор bonsoir, сякаш не я бе видял да се целува с русокос младеж преди половин минута. Елена остави чантата си на бара и отвори със замах ципа, после извади отвътре мобилния си телефон и набра с нежелание някакъв номер. Промърмори няколко думи на руски и затвори гневно телефона.

— Желаете ли нещо, Елена? — попита я Жан-Люк.

— Малко „Сансер“52 ще ми дойде добре. И една цигара, ако ви се намира.

— Мога да ви сервирам „Сансер“, но не и цигара. Такъв е новият закон. Никакво пушене във Франция.

— Накъде върви светът, Жан-Люк?

— Трудно е да се каже. — Той я изгледа изпитателно над чашата с пастис. — Добре ли сте, Елена?

— Никога не съм била по-добре. Но няма да откажа малко вино.

Жан-Люк наля щедро „Сансер“ в една чаша — два пъти повече от обичайното — и я остави на бара пред нея. Тя тъкмо я поднасяше към устните си, когато два черни мерцедеса спряха със свистене на гуми на площада. Елена хвърли поглед през рамо, намръщи се и остави една двайсетачка на бара.

— Все пак благодаря, Жан-Люк.

— Заведението черпи, Елена.

Тя стана и преметна чантата си през рамо, после му прати въздушна целувка и тръгна предизвикателно към вратата — като борец за свобода, вървящ към гилотината. Когато излезе под слънчевата светлина, задната врата на първата кола се отвори със замах и някой я издърпа грубо вътре. После двете коли се стрелнаха едновременно напред и изчезнаха в черен облак от газове. Жан-Люк проследи заминаването им, сетне погледна надолу към бара и видя, че Елена не си е прибрала парите. Мушна банкнотата в джоба си и вдигна чашата си в мълчалив тост за нейната смелост. За жените — помисли си той. — Последната надежда на Русия.