Северно сияние
- Автор: Донъли Дженифър
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Прозорец
- ISBN: 978-619-171-001-0
- Переводчик: Надя Баева
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Северно сияние». Краткое содержание книги:
Ала когато от езерото е изваден трупът на Грейс, Мати открива, че писмата могат да разкрият мрачната истина за убийството й.
Действието на удивителния дебютен роман на Дженифър Донъли „Северно сияние“ се развива през 1906 г. на фона на убийство, вдъхновило „Американска трагедия“ на Тиодор Драйзър. В него с лекота се преплитат романтични чувства, история и загадка с убийство и резултатът е затрогващо, реалистично и съвършено оригинално четиво.
Аз се изчервих ужасно и те всички прихнаха. Дори Белинда. Не и Марта обаче. Тя само ме оглеждаше със суров и изпълнен със злоба поглед. Забелязах също така, че очите й бяха подпухнали. Беше плакала.
— Ройъл е вторият син в семейството — заяви. — Дан е този, който ще получи по-голяма част от фермата някой ден. Но земята на Лумис граничи с тази на баща ти, нали, Мати?
— Хайде, Марта. Да вървим — подкани я Белинда.
Марта не й обърна никакво внимание.
— Ако Ройъл се ожени за теб, може и да убеди баща си да му даде няколко декара, а също и твоя баща. Може би четирийсет или петдесет декара общо. Или пък може да получи цялата ферма на баща ти. В крайна сметка, Лотън си тръгна и едва ли ще се върне.
— Марта! — викна Белинда и я дръпна за ръката, но Марта се отскубна от нея.
— А и налице е земята на Еми Хъбард — продължи. — Общо четирийсет и осем декара. Много удобно вклинена между земята на Лумис и тази на баща ти. И интересната случайност е, че другия месец ще я предлагат на търг.
— О, кого го е грижа, Марта? Защо не отидеш да сипеш отрова в пунша или не свършиш някоя друга подобна гадост? — намеси се Фран.
Кръвта ми замръзна.
— За какво говориш, Марта?
— Еми не си плаща данъка навреме от четири-пет години и никой не обръща внимание. Сега изведнъж Арн обявява земята й за публична продажба. Не ти ли се струва странно?
— Само защото има заинтересувана страна — казах аз, припомняйки си думите на леля Джоузи и Алма Макинтайър, докато отваряха писмото на пара. — Някой е проявил интерес. Някой от града, който иска да си купи евтина земя.
Марта се усмихна.
— О, да, със сигурност има заинтересувана страна, но той не е от града. Живее в Игъл Бей и се казва Ройъл Лумис.
Фран избухна в смях.
— Ти наистина си много тъпа. Ройъл не разполага с такива пари.
— Не, но майка му разполага. Айва спестява от две години. Заделя по двайсет и пет цента тук, петдесет цента там от приходите от яйцата или маслото. През зимата уши два юргана и ги продаде на Коен. А през лятото взима да поправя дрехите на летовниците. Тя е тази, която подтикна Арн да обяви запор на земята на Еми. Писала до шефа му в Хъркимър. Казала, че не е честно на Еми все да й се разминава, когато всички други си плащат данъците.
— Защо би постъпила така? — попита Ейда.
Марта вдигна рамене.
— Има си причини. А също така и хубава спретната пачка, която ще даде на Ройъл, за да може да си купи земята на Хъбард и да я обработва. И както вече казах, няколкото декара като сватбен подарък от твоя баща, Мати, а също и от бащата на Ройъл ще я допълнят идеално.
Не можех да й отговоря. Думите заседнаха в гърлото ми като буца.
— Мислеше си, че си много умна, нали, Мати? Ти, с глава, вечно забита в книгите. Ройъл казва, че знаеш много думи, но дори не умееш да доставиш удоволствие на…
— Марта, изречеш ли още нещо, ще те цапна през устата — закани се Фран. — Кълна се в Бог, че ще го направя.
— Хайде, Марта, да вървим. Дан ми маха да отида при него — намеси се Белинда. Отново дръпна приятелката си за ръката и си тръгна.
— Не обръщай внимание на глупостите й, Мати. Измисли си всичко. Толкова ревнува заради Ройъл, че пикае оцет — обърна се към мен Мини.
— Беседвам! — произнесе зад гърба ми Уийвър.
Аз го погледнах замаяно.
— Клюкарствам — отвърнах вяло. — Измислям, фабрикувам. Говоря лъжи. Пред околните. Или пред себе си. Особено пред себе си.
— Какво? Много се отклони, Мати. Ще ти дам право на още един изстрел. Ако отново сбъркаш, си мъртва като…
— О, махай се, Уийвър — тросна му се Мини. — Това е разговор само между момичета.
— Боже, Мини, голяма грубиянка си.
— Хайде! Върви си!
Цялата гордост, която бях изпитала по-рано, защото Ройъл донесе пайовете вместо мен и хората го видяха да го прави, изчезна като подплашена кошута. Почувствах се ужасно. Приятелките ми може да се застъпваха за мен и да говореха колкото си искат мили неща, но това нямаше значение. Единственото, което чувах, беше гласът на Ройъл да изрича: „Няма да е добре, ако баща ти разчисти северната част от земята си… разполага с много хубави боровинкови храсти“. Почувствах се такава глупачка, задето бях решила, че се старае да погледне отвъд обикновената кафява коса и кафяви очи и да зърне същността ми. Или пък че е оценил видяното.