Северно сияние
- Автор: Донъли Дженифър
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Прозорец
- ISBN: 978-619-171-001-0
- Переводчик: Надя Баева
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Северно сияние». Краткое содержание книги:
Ала когато от езерото е изваден трупът на Грейс, Мати открива, че писмата могат да разкрият мрачната истина за убийството й.
Действието на удивителния дебютен роман на Дженифър Донъли „Северно сияние“ се развива през 1906 г. на фона на убийство, вдъхновило „Американска трагедия“ на Тиодор Драйзър. В него с лекота се преплитат романтични чувства, история и загадка с убийство и резултатът е затрогващо, реалистично и съвършено оригинално четиво.
— Не мисля така, госпожице Уилкокс — отвърнах аз с поглед, забит в пода.
— Но защо не?
— Няма да отида в „Барнард“. Оставам тук.
— Боже, Мати, защо? — попита тя и пусна ръката ми.
Не можах да отговоря в продължение на няколко секунди.
— Ройъл Лумис ме помоли да се омъжа за него — отвърнах най-сетне. — И аз му дадох положителен отговор.
Госпожица Уилкокс придоби вид, като че някой беше изцедил от нея всичките й жизнени сили.
— Разбирам — каза. Канеше се да продължи, но аз я прекъснах:
— Връщам ви обратно петте долара — казах и измъкнах банкнотата от джоба на полата си. — Благодаря ви, госпожице Уилкокс, проявихте голяма щедрост, но няма да са ми нужни.
— Не, Мати, задръж ги — настоя тя. — След сватбата парите често не достигат. Запази ги за себе си. Използвай ги за хартия и писалки.
— Благодаря — казах, защото знаех, че тя иска да чуе това. Също така знаех, че е твърде вероятно парите да бъдат похарчени за царевица за посев или пилета, но никога за хартия и писалки.
— Пази се, Мати — помоли ме учителката ми, докато ме изпращаше до вратата.
— Вие също, госпожице Уилкокс.
Сбогува се с Уийвър, а аз се покатерих в кабриолета. Прегърна го и му поръча да учи здраво, като отиде в Колумбийския университет. Обясни му, че ще прекара известно време във Франция, и му поръча да я посети. Погледнах назад, докато се отдалечавахме, и зърнах силуета й пред вратата. Видя ми се дребна. Дребна, крехка и безпомощна. Не ми беше изглеждала такава, когато дойдох.
— Дий! — викнах на Демон и изплющях с юздите. Той премина в тръс.
— Добре ли си? — попита Уийвър.
— Напълно — отвърнах аз, докато управлявах кабриолета по средата на пътя. Отминахме бара. Отминахме магазините на О’Хара и Пейн, а после бръснарницата, пощата и училището.
В мига, щом излязохме от селото, аз дръпнах юздите, докато Демон не спря, а после отпуснах глава в ръцете си.
— О, Мат — заговори Уийвър, като ме потупваше по гърба. — Не е умряла. Пак ще я видиш.
— Все едно, че е умряла. Вече никога няма да я видя. Знам го.
— Ще я видиш. Няма да остане вечно във Франция. Някой ден ще се върне в Ню Йорк.
— Но аз няма да съм там — произнесох тихо.
— Какво?
Не исках да му казвам, но се налагаше. От седмици мълчах пред него, но не можех да мълча завинаги.
— Уийвър… Няма да заминавам. Няма да ходя в Ню Йорк — обясних.
— Няма да ходиш? Защо?
— Ройъл… Той ме ухажва. Аз ще… Той… Ще остана тук. Ще се омъжвам.
— За Ройъл? Ройъл Лумис?
— Да познаваш друг Ройъл?
— Боже, Мати! Не мога да повярвам! Виждал съм да идва да те взима и да излизате заедно да се повозите, но не мислех, че е нещо сериозно. Защо не се омъжиш за Демон? Или за Барни? Или за онзи голям камък там?
— Уийвър, престани.
— Но той изобщо не е подходящ за теб. Пише ли? Може ли да напише разказ, както умееш ти? Чете ли? Умее ли изобщо?
Не му отговарях.
— Някога показвала ли си му тетрадката си? Отговори на този въпрос. Единствено на него.
Не отговорих. Нямаше голям смисъл. Не можех да му обясня, че желаех книги и думи, но също така исках някой да ме държи в обятията си и да ме погледне така, както Джим гледаше Мини, след като го беше дарила със син и дъщеря. Или че да напусна семейството си — и да наруша даденото пред мама обещание — щеше да е като да изтръгна собственото си сърце.
Уийвър не спираше да роптае през целия път. И аз го оставих. Нямаше какво друго да сторя.
Ако направиш впряг от два коня и единият е по-силен, по-слабият бива изблъскван и нараняван. Същото беше и да си приятел с Уийвър. Фермерът би могъл да сложи уравновесител на ярема, та да компенсира по-слабия кон, като прехвърли част от товара на по-силния. Но не можеш да направиш такова нещо с душите или сърцата на двама души. Щеше ми се просто да стана и да тръгна за Ню Йорк. Щеше ми се да бях силна колкото Уийвър. Щеше ми се да бях така безстрашна.
Но не бях.
Сплет-ни-ча
— Ейда! Уийвър! Мати! Франсес! Изнесете тези пайове. Също и сладоледа! — кресна готвачката от кухнята.
— Да, госпожо! — изревахме в един глас ние.
— И не забравяйте лимонадата!