Северно сияние

— Да не е защото не харесва цвета?

— Не, Ройъл, няма нищо общо с цвета — отвърнах нетърпеливо. — Свързано е с това, че изгубихме майка си, а после и Лотън… — Забелязах, че оглежда бобената си салата, а не мен, и се предадох. — Къде беше? — попитах.

— Да си взема нещо за хапване. И си поприказвах с Том.

— Той тук ли е?

— Том ли? Ето там е — отговори и посочи към верандата.

И той наистина беше там. Подпираше се на една колона и разискваше нещо с Чарли Еклър.

Ейда трябва да се е заблудила, помислих си. В края на краищата брат й не беше видял разправията, а само беше чул. Може би е сбъркал. Може би Марта се е карала с някого друг, а не с Ройъл.

— Няма да е добре, ако баща ти разчисти северната част от земята си — отбеляза Ройъл, докато преглъщаше парче пай. — Спомена, че обмислял да го стори.

— Няма ли да е добре? Защо не? — попитах разсеяно, като въпреки волята си все още търсех Марта с поглед.

— Онзи ден ходих за горски плодове. Там, където нашата земя се среща с вашата и на Хъбард. Разполага с много хубави боровинкови храсти. Трябва да ги запази. Летовническите селища ги купуват за пайове, палачинки и други такива.

Мини, която беше успяла да се откачи за малко от Джим, се присъедини към нас. Също Ейда и Фран. Започнаха да обсъждат кой с кого е и къде се намира, а Ройъл се почувства неловко от толкова много женско бъбрене и отиде да говори с брат си.

— О, той е толкова красив, Мати — въздъхна Ейда в мига, щом той се отдалечи достатъчно, че да не я чуе. — Как успя да го хванеш?

Ейда не целеше нищо лошо с въпроса си, но въпреки това, изречен на глас, той ме накара да се чувствам притеснена. Аз самата често се чудех същото.

— Позволила му е да я целува, докато са се возили на лодка по езерото Биг Мус, ето как — отбеляза закачливо Фран.

— Откъде знаеш? Със сигурност те нямаше там — отговорих аз.

Фран се усмихна широко.

— Не прави любов в провинцията, Мат. Защото там и картофите имат очи…

— А царевицата има уши — довърши Ейда и се изкикоти.

— Не след дълго тя ще бъде Мати Лумис — заяви Мини. — Вече определихте ли дата? Обзалагам се, че ще бъде преди Нова година. Обзалагам се, че ще си омъжена, преди да е прибрано сеното. Сигурна съм в това.

— Аз не бих била толкова сигурна.

Обърнах се, сепната от прозвучаването на нов глас. Беше Марта Милър. Двете с Белинда Бекър се бяха присъединили към групичката ни. Белинда изглеждаше така, сякаш е подушила нещо неприятно. Лицето на Марта беше бледо и изпито.

— Надявам се, че имаш зестра, Мати Гоуки. Хубава зестра — обърна се Марта към мен.

— За разлика от някои други, Мати не се нуждае от зестра — отвърна и дръзко Мини.

— Не и като разполага с такива хубави големи гърди — изкикоти се Фран.