Убийствена жега
- Автор: Касл Ричард
- Серия: Nikki Heat #2
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: ИК „Pro book“
- ISBN: 978-954-2928-43-0
- Переводчик: Илиана Велчева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Убийствена жега». Краткое содержание книги:
Разследването обаче се усложнява, когато Ники отново се натъква на известния журналист Джеймисън Руук. Предвид скорошната им раздяла, тя предпочита да избегне болезнените емоции, но привлекателният остроумен писател също е забъркан в случая и това я принуждава все пак да се съюзи с него. Неразрешеният романтичен конфликт и сексуалното напрежение между тях пораждат искри, докато Хийт и Руук се впускат в търсене на убиеца сред знаменитости и гангстери, певици и проститутки, професионални спортисти и опозорени политици, а този нов експлозивен случай ги отвежда в един блестящ свят, изтъкан от тайни, фалшиви фасади и скандали.
— Сама съм — каза тя.
— От къде знаеш къде живея?
— Миналата седмица, след като те видях няколко пъти у майка ми, отмъкнах ключ за новата ключалка от работилницата на Джей Джей и влязох пак, за да видя кой си. Открих името и адреса ти на фактурите й от куриерската служба.
— Находчиво и зловещо едновременно.
— Трябва да говоря с теб — каза Холи.
Той я настани до кухненския плот, но така, че да не седят един до друг — искаше да я наблюдава, докато говорят.
— Китайско — оповести той, отваряйки торбата. — Винаги поръчвам прекалено много, така че яж колкото искаш.
Отначало тя почти не говореше, съсредоточена върху яденето. Холи Фландърс беше слаба, но цветът на лицето и кръговете около очите й му подсказаха, че не слугува на правилата за здравословно хранене. Щом изпразни чинията си, той й сипа още пържен ориз със свинско, но тя вдигна ръка и каза:
— Не, благодаря.
— Вземи, вземи — каза Руук. — В Бевърли Хилс гладуват деца… по собствен избор, разбира се.
Щом Холи изяде всичко, той попита:
— За какво искаше да говорим? Между другото, това е едно от най-добрите ми качества като репортер. Задавам въпроси, в които няма нищо очевидно.
— Яснооо — учтиво се изкиска тя и кимна. — Ами, реших да дойда при теб, защото онзи ден се държа мило с мен, когато ме прибраха.
— Не се притеснявай — каза той и зачака, питайки се за какво става въпрос.
— Знам, че ще пишеш статия за майка ми. И… — Холи млъкна и той забеляза, че в очите й блестят сълзи. — Знам, че всички ти разправят колко ужасна е била. Идвам да ти кажа, че имат право, и още как. — Руук си представи как Холи стои до леглото на спящата си майка, насочила пистолет към главата й, и само едно миниатюрно движение я дели от смъртоносния изстрел. — Обаче дойдох да ти кажа… ако ще пишеш за нея, не я изкарвай чак такъв звяр.
Устните на Холи затрепериха, всяка за себе си, а по бузите й се плъзнаха две сълзи. Руук й подаде салфетката си, тя ги попи и си издуха носа.
— Много гняв съм й насъбрала. Сега дори повече от всякога, защото умря и няма как да се разберем. Отчасти затова не я убих, не си бяхме казали всичко. Знаеш как е.
Руук не знаеше, така че само кимна и продължи да слуша.
Тя отпи от бирата си и когато се успокои достатъчно, продължи:
— Всички лоши неща, които разправят за нея, бяха верни. Само че има и още нещо. Преди около осем години майка ми се свърза с мен. Някак успя да открие приемното ми семейство и те й позволиха да ме заведе на вечеря. Отидохме да ядем хамбургери в едно кафене, което харесвах, беше адски странно. Тя накара сервитьорката да ни снима, все едно имам рожден ден. Нищо не яде, само седеше и ми разказваше колко трудно й било, когато разбрала, че е бременна и как в началото смятала да ме задържи и затова не направила аборт, но на първия месец размислила, защото такова нещо нямало да се впише в живота й. Каза „нещо“, все едно съм предмет. Както и да е — цяла вечер плямпа, обясни ми как дълго мислила и се чувствала ужасно. Нарече го агония, спомням си — постоянно била в агония. Попита ме дали не можело двете да се съберем.
— Тоест…
— Да. Мислеше си, че след като ме е изоставила, може просто да размисли, а аз веднага ще скоча в колата с нея и двете ще заживеем щастливо.
Руук изчака, за да й даде възможност да се успокои и накрая попита:
— Ти какво й отговори?
— Плиснах водата с лед в лицето й и си излязох.
Холи Фландърс донякъде се гордееше с постъпката си. Руук си представи как през годините тя разказва случката на приятелите си и се опива от твърдостта, с която е отритнала майка си, от геройската постъпка, която така поетично изравняваше везните на справедливостта. Той обаче зърна и останалото — онази Холи Фландърс, която бе дошла на вратата му и го чакаше в тъмното, жената, която трябваше да носи бремето на чувствата, които се таят във всяко съзнание, понесло незаздравяващата рана от пропъждането на друго човешко същество. При това с ледена вода.
— Холи, ти си била съвсем млада тогава.
— Не дойдох, за да успокоиш съвестта ми, ясно? Дойдох, защото ти казах, че ме е изоставила и не искам да мислиш, че това е всичко. Сега съм по-възрастна и знам, че не е вярно, че тя просто ме е изоставила и си е измила ръцете. — Холи довърши бирата на една дълга глътка и бавно остави чашата си. — Стига ми това, че цял живот трябва да живея с постъпката си. Не исках да влоша нещата, като те оставя да напишеш статията, без да ти кажа всичко.