Убийствена жега
- Автор: Касл Ричард
- Серия: Nikki Heat #2
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: ИК „Pro book“
- ISBN: 978-954-2928-43-0
- Переводчик: Илиана Велчева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Убийствена жега». Краткое содержание книги:
Разследването обаче се усложнява, когато Ники отново се натъква на известния журналист Джеймисън Руук. Предвид скорошната им раздяла, тя предпочита да избегне болезнените емоции, но привлекателният остроумен писател също е забъркан в случая и това я принуждава все пак да се съюзи с него. Неразрешеният романтичен конфликт и сексуалното напрежение между тях пораждат искри, докато Хийт и Руук се впускат в търсене на убиеца сред знаменитости и гангстери, певици и проститутки, професионални спортисти и опозорени политици, а този нов експлозивен случай ги отвежда в един блестящ свят, изтъкан от тайни, фалшиви фасади и скандали.
Хийт обмисли възможните варианти, даде си сметка колко скривалища има на кораб, построен, за да превозва 2500 моряци и си представи всички лабиринти под палубата, а после — колко бавно ще се придвижат, ако използват асансьора или тръгнат по стълбите.
— Роуч — каза тя, — обадете се долу и им поръчайте да завардят изходите.
После детектив Хийт прибра пистолета си и скочи.
Двамата координатори й помогнаха да се измъкне от мрежата, но се опитаха да я обезвредят.
— Какво правите? Аз съм ченге.
Един от тях обясни:
— Тя каза, че сте луда фенка, която се опитва да я убие.
— Накъде тръгна?
Те огледаха Ники преценяващо и посочиха към един люк. Ники хукна, като премина внимателно в случай, че Солей чака от другата страна, но нея я нямаше. Пред Хийт се простираше дълъг коридор и тя го измина на бегом, стигайки до Т-образно разклонение, където спря да си представи накъде би побягнала, ако беше Солей. Инстинктите й я насочиха наляво, към сноп дневна светлина, накъдето й се стори, че е кеят.
Ники стигна до отворена врата, където спря достатъчно дълго, за да промуши глава навън и да се върне, стараейки се да бъде внимателна в случай на засада. От другата страна видя метално стълбище, вероятно долната част на онова, по което се беше опитала да избяга Солей, преди да се появят Роуч. Тя прескочи перилата и слезе още едно ниво, стигайки до малка платформа и балконче с формата на полукръг близо до кърмата, която надвисваше над кея и един от складовете на кораба. После рязко се обърна, чула стъпки над главата си.
— Руук?
— Боже, че си бърза! Как го правиш, още ми се вие свят след скока!
Ники обаче вече не му обръщаше внимание, зърнала проблясването на пайети на пристана. Хийт прецени, че певицата е скочила от около метър и половина, за да стигне до покрива на склада и лесно я последва. Докато тичаше по плоския покрив до спираловидната метална стълба, която водеше към паркинга, чуваше, че Руук не изостава.
Единственият униформен полицай, когото бяха оставили долу, беше завардил мостика, без да очаква дръзко бягство от покрива, така че когато певицата се появи на далечната страна на паркинга и хукна към изхода към 12-о авеню, нямаше кой да я спре. На 50 метра зад нея детектив Хийт я настигаше и извика на охраната да я спре. Мъжът обаче беше трениран да пази Солей и се огледа с очакването да види нападателка. Тя мина през портата и когато видя папараците, които се мотаеха отвън, трима на мотоциклети, проклятието бързо се превърна в благословия. Те вече я снимаха, докато тичаше към тях и певицата повика единия по име.
— Чък! Имам нужда от мотора ти, бързо.
Когато се появи Ники, той вече завиваше по 12-о авеню, Солей седеше зад него. Останалите двама папараци палеха мотоциклетите, за да ги последват, но Хийт им показа значката си и посочи към онзи с по-бързата машина.
— Ти. Слизай. Трябва ми моторът ти, полиция.
Папаракът се поколеба, претегляйки последствията от наказание с тези от пропуснатата възможност, но Ники го хвана за якето.
— Веднага.
Хийт потегли след Солей, а третият папарак понечи да тръгне след нея, но тогава пристигна Руук, размахвайки ръце, застана на пътя му и той удари спирачките.
— Руук? — каза фотографът.
— Ленард? — каза Руук.
Хийт трябваше да се напрегне, за да не изгуби Солей и нейния шофьор. Той караше безразсъдно, шмугвайки се между колите и сменяйки платната, без да го е грижа за десетките удари, с които се разминаваше. Като ченге в Манхатън Ники знаеше, че папараците ловуват на глутници, често с мотоциклети, и винаги се сещаше за преследването на Даяна в онзи тунел в Париж. Сега тя преследваше един от тях и реши да разчита на уменията си, а не на риска, за да не убие някой случаен свидетел или пък себе си. Въпреки това не изоставаше от тях, дори да не успяваше да ги настигне. Солей очевидно нямаше крайна цел и всичко беше въпрос на маневри, за да се отърват от Хийт, която забеляза, че следват модел — изкачваха се по една улица, а после слизаха по следващата, движейки се през „Мидтаун Уест“. В един момент, докато караха на изток по 50-а улица, Солей явно се умори от тази игра. Погледна назад, видя, че следователката е още по петите им и изкрещя нещо в ухото на папарака.