Убийствена жега
- Автор: Касл Ричард
- Серия: Nikki Heat #2
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: ИК „Pro book“
- ISBN: 978-954-2928-43-0
- Переводчик: Илиана Велчева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Убийствена жега». Краткое содержание книги:
Разследването обаче се усложнява, когато Ники отново се натъква на известния журналист Джеймисън Руук. Предвид скорошната им раздяла, тя предпочита да избегне болезнените емоции, но привлекателният остроумен писател също е забъркан в случая и това я принуждава все пак да се съюзи с него. Неразрешеният романтичен конфликт и сексуалното напрежение между тях пораждат искри, докато Хийт и Руук се впускат в търсене на убиеца сред знаменитости и гангстери, певици и проститутки, професионални спортисти и опозорени политици, а този нов експлозивен случай ги отвежда в един блестящ свят, изтъкан от тайни, фалшиви фасади и скандали.
— Какво откри, Рейлз? — каза тя, когато всички се събраха в полукръг около него.
— Ударих кьоравото точно в последното видео, шефе. На записа от паркинга се виждаха само краката на извършителя. Стори ми се, че след нападението хуква на изток, така че се съсредоточих в тази посока. Камерата на едно магазинче за електроника на ъгъла на 96-а и „Бродуей“ е записала ето това, според тайм-кода говорим за шест минути след обира. Съвпада с описанието, а и обектът носи купчина хартия.
— Ще ми позволиш ли да погледна? — попита Хийт.
— Разбира се.
Роули стана от стола си, събаряйки една от трите празни чаши за кафе на бюрото. Ники заобиколи, за да погледне изображението на монитора, а Руук я последва. На него крадецът се виждаше отлично, вероятно защото се беше стреснал, забелязвайки лицето си на големия екран на витрината. Въпреки тъмната качулка и големите слънчеви очила, нямаше никакво съмнение кой е. Освен това дори на зърнистата черно–бяла снимка ясно се виждаше, че носи откраднатия ръкопис.
— Право в десетката, Роули. — Той не каза нищо, но лицето му светна, както и зачервените му от безсъние очи. — Отстъпвам ти честта да поискаш заповед за обиск. Очоа?
— Да изкарам ли колата?
— По възможност веднага — отвърна тя и когато двамата следователи потеглиха, се обърна към Руук, неспособна да скрие усмивката си.
— Готова съм за едър план, г-н Демил.
Петнадесет
Детектив Хийт знаеше, че този ден Солей Грей ще снима видеоклип, защото адвокатката й го беше споменала точно преди да я обвини, че тормози клиентката на работното й място. „Е“, помисли си тя, „нека добави и това към списъка си“. Ники потърси в записките си номера на Али от „Рад Дог Рекърдс“ и разбра къде ще снимат. Асистентката й каза, че няма да използват декори, а в града и обясни подробностите на Хийт, включително къде да паркира.
Петнадесет минути по-късно, след кратко пътешествие до 12-о авеню, Хийт и Руук влязоха през портата и минаха покрай половин дузина папараци, които чакаха отвън, някои облегнати на мотоциклетите си. Ники показа значката си на охраната и влезе в паркинга на самолетоносача „Интрепид“20 на пристан 86. Докато пътуваха натам, Руук попита Ники дали се опасява, че Али ще предупреди Солей, че идват.
— Бих се изненадала, ако постъпи така. Предупредих я да не го прави и й казах, че ще я арестуваме за углавно престъпление. Дадох й да разбере, че ако Солей бъде предупредена, виновникът може да бъде обвинен в съучастничество. Али каза да не се тревожа, защото смята да излезе в дълга обедна почивка и да си остави телефона на бюрото. Изключен. Беше готова да се откаже и от договора с мобилния оператор.
Роуч караха зад Ники, а зад тях — фургон с униформени полицаи в случай, че възникнат усложнения с тълпата. Докато работеше в отдел „Организирана престъпност“, Ники беше разбрала, че малко арести минават по план и че винаги има полза да отделиш няколко минути, за да си представиш ситуацията, която те очаква, вместо просто да запрашиш натам. В случай, че се мотаеха почитатели на Солей, последното, което искаше детектив Хийт, беше да натика закопчаната с белезници носителка на две награди „Грами“ в своята „Краун Виктория“, отбивайки атаките на банда верни нейни почитатели.
Всички паркираха към улицата, готови да се изнесат бързо. Когато излязоха от колите, направиха едно и също, включително Ники — извиха глави назад, за да погледнат бракувания самолетоносач, който се извисяваше над тях.
— Кара те да се почувстваш незначителен — отбеляза Роули. Очоа, който все още разглеждаше плаващия музей, попита:
— Колко е високо това чудо?
— Около шест етажа — отвърна Руук. — При това броено от височината, на която се намираме. Ако броиш от ватерлинията, добави още етаж — два.
— Е, какво избирате? — попита Ники. — Тур-обиколка или арест?
Минаха покрай временния базов лагер, отцепен за колите, гримьорните и павилионите за хранене. Един служител печеше пилета на огромен грил и въздухът миришеше на смес от отходни газове и дим от скарата. На подвижното мостче ги поздрави млада жена с тениска и карго панталони, на чиято ламинирана карта пишеше, че е асистент-режисьор. Когато Хийт се представи и попита къде точно снимат, тя посочи нагоре към самолетната платформа, вдигна уоки-токито към устата си и каза:
20
USS Intrepid (храбър, дързък), един от 24-те самолетоносачи „Есекс“ клас, построени по време на Втората световна война за Военноморските сили на САЩ.