Новолуние
- Автор: Макдоналд Иън, Макдональд Йен
- Серия: Луна #1
- Язык: болгарский
- Жанр: Прочее фэнтези
Электронная книга - «Новолуние». Краткое содержание книги:
Ариел леко плесна с ръце. Вградената в ръкавиците технология за тактилна обратна връзка се задейства и тя изсъска от удоволствие при докосването, което в момента беше точно като от гъста, мека козина. Погали всяко зърно, опиянена от удоволствие. След това ръкавиците се пренастроиха и тя изписка, захапала топката, когато усети по гърдите си твърди косъмчета, като от брада. Бяха програмирани да сменят усещанията на случаен принцип. Ариел падна на колене в екстаз, докато прокарваше върха на пръстите си по чувствителната си вулва, а тялото ѝ реагираше на сигналите за промяна на текстурата им: гладка пластмаса, грапав камък. Дясната ѝ ръка я галеше с дълги, бавни движения, а лявата изследваше голото ѝ тяло между парчетата стегната бяла кожа, в които бе облечена. Чувстваше се така, сякаш ще се пръсне; кръв, кости, плът и течности, притиснати и обуздани в безмилостната хватка на твърдата кожа. Ръкавиците се пренастроиха така, че всяка да се усеща като различна повърхност. Ариел се облегна назад, както беше на колене, и остави пръстите си да проникнат по-навътре в жадната ѝ вагина. Острите токчета се забиха в задника ѝ; после усети как бузите му се разтварят, докато се притиска към пода. Не спираше да бълва сквернословия в червената топка. Бейжафлор ѝ показа собственото ѝ отражение — дланите ѝ се движеха неуморно между разтворените ѝ бедра, лицето ѝ бе обърнато нагоре, а очите — широко отворени. По бузите ѝ проблясваха струйките слюнка, които се процеждаха от двете страни на топката. Тактилните излъчватели смениха досегашните усещания с леко боцкане и пръстите на Ариел се насочиха към клитора, който не бе докосвала до този момент. Топката заглуши свободните ѝ викове на удоволствие. От Солото всичките ѝ ерогенни зони бяха станали свръхчувствителни, и всяко докосване ѝ носеше необуздана, почти мъчителна наслада. Вече крещеше с пълни сили, макар че от устата ѝ не излизаше и звук. Бейжафлор обърна камерата и се фокусира отблизо върху различни части от нея: пръстите ѝ, очите ѝ, възглавничките от мека кожа, които сякаш преливаха от стегнатите ѝ ботуши.
Предварителната игра трая един час. Ариел се доведе до самия ръб на оргазма шест пъти — но нямаше да свърши по време на предварителната игра. Сексът следваше ритуали, не по-малко строги от църковната служба. Чу се звън на принтер, а тактилните ръкавици се изключиха. Разтреперана и мокра от пот и слюнка, Ариел допълзя до принтера. Коко де Лун беше най-способната дизайнерка на секс играчки на цялата луна. Ариел никога не знаеше какво ще ѝ се падне, докато принтерът не иззвънеше. Всичко, което знаеше, беше че ще бъде съобразено с тялото и вкусовете ѝ и че ще ѝ отнеме много часове, за да изследва потенциала му в дълбочина.
Ариел отвори принтера. Вътре имаше едно дилдо и комплект лъскави анални топчета. Дилдото беше дълго и изящно — класическа „лунна ракета“ с четири опори в долния край. Всяка опора контролираше различен диапазон тактилни опции. Сребриста ракета, принтирана според точните измерения на вагината и вулвата ѝ. Не пенис. В никакъв случай пенис. Ариел Корта никога не би позволила в нея да проникне пенис.
— Красива си — прошепна ѝ Бейжафлор с глас като на самата Ариел. — Обичам те, обичам те, обичам те.
Ариел изстена в топката, легна по гръб върху кожената тапицерия и разтвори крака.
— Пъхни го в себе си, на километри навътре в себе си — каза Бейжафлор. — Продължавай да се чукаш до смърт.
Ариел вкара самоовлажняващите се топчета в ануса си. Корсета и нашийника спъваха движенията ѝ и ѝ пречеха да види какво правят пръстите ѝ. Бейжафлор и излъчваше кадри отблизо и ѝ шепнеше мръсотии и обиди на португалски. Ариел натисна топчетата още по-навътре, надълбоко и стисна дръжката им с пръсти. Подръпна леко и се наслади на теглещото, стържещо усещане. Когато стигнеше върха, щеше да ги изтегли — бавно или може би изведнъж. След това щеше да ги вкара обратно, една по една.
Вдигна дилдото пред очите си, задъхана от страх и очакване, докато слушаше как собственият ѝ глас ѝ обяснява точно какво ще направи с него — колко дълбоко, колко бързо и за колко дълго, всяка поза и всяко движение. Щеше да ѝ отнеме часове. Часове. А накрая щеше да изпълзи от стаята за секс, подгизнала от пот, слюнка, телесни течности и лубрикант, и бавно да се освободи от стегнатите кожени дрехи. Никой любовник, никое тяло, ничия плът не можеха да се сравнят със съвършения секс, който правеше сама със себе си.