Новолуние

Ако това бяха нейните призраци, то нейната закрилница и ориша беше Йеманджа. Ачи беше дете на водата. Семейството ѝ живеело близо до олимпийския басейн в града — майка ѝ започнала да я пуска във водата едва дни, след като излезли от родилния дом. Отначало потъвала, но бързо се научила да плува, а по-късно — и да кара сърф. Прекарвала дългите вечери на английското лято по плажовете на западното крайбрежие. Английският климат, разбира се, бил студен, а тя била дребна, но никога не се бояла от вълните. Аз израснах под звуците на вълните, които се разбиваха досами прозореца на спалнята ми, но едва си бях правила труда да топна пръст в Атлантическия океан. Моят род обича плажовете, не океана. Той обаче липсваше ужасно на Ачи, която настрои екраните в апартамента си на луната така, че да изглежда, сякаш живее на брега на коралов риф. От тях винаги ми прилошаваше малко. Веднага, щом построяха някой нов басейн, в който можеше да се плува, тя бързаше да отиде, за да се потопи и да заплува плавно из него. Движеше се толкова естествено и красиво във водата. Гледах я как се гмурка и плува под повърхността и ми се искаше да може да остане там завинаги — с развята около лицето коси и свободно, голо тяло; ту махаше с дланите и краката си тъй леко и елегантно, за да се задържи на място, ту се стрелваше през басейна с няколко решителни замаха. Все още мога да си я представя как плува.

Тя ме запозна с призраците си, а аз ѝ показах своите: Пришълката, Обикновената и суетната Вижте Ме Коя Съм Аз. Обикновената и Русалката: оказа се, че ще имаме голяма нужда една от друга през идните дни и месеци. По онова време Луната беше диво място. Сега е стара като мен. Но тогава, в ранните дни на заселничество, тя беше земя на богатство и опасности, на възможности и смърт. Земята на младите и амбициозните. За да оцелееш на луната, трябва да бъдеш агресивен. Планетата се опитва да те убие по десетки различни начини — силом, с хитрост или с коварна, лъжлива примамливост. На всяка жена се падаха по петима мъже — млади представители на средната класа, образовани, амбициозни и уплашени. Тази планета не беше безопасно място за тях, но беше още по-опасна за жените. Те не трябваше да се пазят само от Луната, а и от мъжете. И ни беше страх — всички, през цялото време. Беше ни страх, когато лунното въже се завъртя да ни поеме от капсулата за трансфер, и осъзнахме, че няма друг път, освен напред. Нуждаехме се един от друг — всеки се вкопчи здраво в останалите ѝ се понесохме надолу като едно цяло.