Новолуние

— Лукас Корта.

Беше три часът и тридесет и четири минути.

Иисусе Христе.

— Имам нужда от теб.

— Не искам да пееш.

Хорхе затаи дъх.

— Искам да изпием по едно питие заедно.

— Много съм уморен, сеньор Корта.

— Тук няма никой друг, Хорхе.

— Вашето о̀ко… и Лукасиньо…

— Няма никого, Хорхе.

Бяха на балкона. В ръката на Хорхе имаше чаша с мохито, забъркано по начина, който му допадаше най-много. Със специалния ром на Лукас. Вече приближаваше четири часът, но квадрант Сао Себастиао гъмжеше от движение — роботи и работници, които застъпваха на смяна; ботове по поддръжката и техници, които обслужваха машините. Въздухът бе замрял, а частиците прах, които се носеха из него, сякаш го наелектризираха. Хорхе ги усещаше по езика и в гърлото си. Искаше му се да си сложи куожаото, но маската можеше да се сметне за признак на неуважение в присъствието на Лукас.

— Ще се разведа със съпругата си — каза Лукас.

Хорхе се помъчи да намери подходящ отговор.

— Не зная много за различните ника между Петте Дракона, но предполагам, че ще ви струва скъпо да прекратите договора.

— Много скъпо — потвърди Лукас. — Извънмерно скъпо. Сун са свикнали на съдебни спорове. Водят дело с ИКСК от петдесет години. Но аз съм извънмерно богат. А и сестра ми Ариел е на моя страна.

Лукас се облегна на парапета.

— Ако не я обичате…

— Ако смяташ, че любовта има каквото и да е общо с тези въпроси, значи наистина нямаш понятие как се женят членовете на Драконите. Не, в случая доводите са само от прагматично, политическо и династическо естество. До един. Първо идва бракът, а после — любовта. Ако имаш късмет. Рафа имаше и сега страда заради това. Аз не скърбя, а празнувам, Хорхе.

— Не разбирам, сеньор… Лукас.

— Постигнах забележителна победа. Хрумна ми една отлична идея, която впоследствие успях да изпълня отлично. Победих враговете си и осигурих още повече мощ и богатство за семейството си. Аз съм най-влиятелният човек в четири от Драконите. Тази вечер градът пред нас ми принадлежи. А всичко, което виждам, е един мъж, свит в империята си от прах. Бях роден в тази пещера и ще умра в нея — и всичката вода, въздух и въглерод, които съм взел назаем, ще бъдат върнати и изплатени. Ще се превърна в малка частица от стотици хиляди животи. Жесток вид прераждане. И никога не сме имали избор. Майка ми е имала. Тя е заменила Земята срещу богатство. Но аз нямах избор. Никой от нас нямаше. Не можем да се върнем обратно у дома — понеже Земята всъщност никога не е била наш дом. Това е всичко, което имаме: прах и слънчева светлина. И хора. Луната — това са всъщност хората. Така казват. Те са най-злият ти враг и най-светлата ти надежда. Рафа обича хората. Надява се, че раят съществува. Аз пък знам, че живеем в ада. Като плъхове, затворени в тунел, далеч от всичко красиво.

— Искаш ли да ти изпея нещо, Лукас?

— Може би това е добра идея. Всичко е ясно, Хорхе. Знам точно какво трябва да направя. Затова ще се отърва от Аманда. И затова не мога да се радвам. Затова не мога да слушам музиката ти тази вечер, Хорхе.