Аленият бряг
- Автор: Престън Дъглас, Чайлд Линкълн
- Серия: „Пендъргаст“ #15
- Год: 2017
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-655-769
- Переводчик: Асен Георгиев
- Жанр: Криминальные детективы
Электронная книга - «Аленият бряг». Краткое содержание книги:
заплашителна история. Много по-страшна, отколкото специалният агент на
ФБР Алойшъс Ш. Л. Пендъргаст може да си представи. Пендъргаст заминава в
своето ретро „Порше“ за тихото крайбрежно градче Ексмут в Масачузетс
заедно със своята повереничка Констънс Грийн, за да разследва кражбата на
безценна колекция от вина в Нова Англия, собственост на известния скулптор
Пърсивал Лейк.
Ексцентричен като всеки човек на изкуството, той живее в стар морски фар –
най-старата сграда в околността северно от Салем… Но в мазето на фара,
където е била съхранявана колекцията, намират нещо много по-
обезпокоително: зад стелажите за бутилки има зазидана ниша, в която някога
е лежал окован човешки скелет…
Специален агент Алойшъс Пендъргаст – един от най-интересните и
завладяващи герои в съвременната криминална литература – се завръща в
спиращия дъха нов роман на Дъглас Престън и Линкълн Чайлд „Аленият бряг“.
— И не мина по план?
— Все още не. Демонът избяга, преди ритуалът да бъде завършен. Въпреки това трябва да бъде изпълнен. Затова съм тук – да свърша работата, която моите братя не успяха. Сега Моракс е в Ексмут, за пръв път в живота си свободен, и задоволяващ жаждата си за кръв. Щом обаче я утоли, ще се върне тук. Това е единственият дом, които има. Когато дойде, аз ще бъда готов.
— А след като го принесете в жертва?
— Луцифер действа по тайнствени начини. Ще бъдем защитени, макар да не знам как. След това ще отгледаме друг демон от същата генетична линия. – Той кимна към арката. – Тези двете, майка и дъщеря, са всъщност нашите утроби. Те носят гена, който дойде при нас с китоловци от Южния Пасифик през осемнайсети век, когато семейство от далечен остров се присъедини към нашата общност. Сред тези островитяни беше обичаен определен дефект някои се раждаха с опашка. Истински опашки, Констънс, не някакви рудиментарни израстъци, а опашки с напълно оформени прешлени – продължение на опашната кост. Когато моите предци видели една от жените от това семейство да ражда такова създание – вероятно можете да си представите тяхното вълнение. Това бил прероденият Моракс – Моракс от плът и кръв точно както е описан в древните текстове, дар за нас от Луцифер, и веднага се превърнал в централна част от нашите богослужебни церемонии. Така е и с неговите наследници до ден-днешен. – Той кимна отново към арката. Майката износи сегашния Моракс, а дъщерята ще износи следващия.
— Това е много поучително.
Той грейна срещу нея.
— Да, Констънс, дълбока и силна философия, която не може да бъде разбрана веднага. Трябва да живееш в нея и да я дишаш, както сме правили през всички тези хилядолетия. Никому не пречим. Веднъж месечно освещаваме олтара с кръвта на Моракс, която редовно му пускаме. Истинската кръв е особено важна за нашия ритуал. Иначе живеем живота си по най-обикновен начин, подобно на всички останали. Молим се, искаме помощ и общуваме с невидимите Daemonium – различните чинове от демони и дяволи, равностойни на християнските светци. Не забъркваме в гърнета очи на тритони и не забиваме игли в кукли. Нашата философия е либерална. Бих добавил, че в нашата група мъжете и жените са напълно равноправни.
— И вие искате да се присъединя към вас.
— Да. Но не само това. Керъл Хинтъруасър и Марк Лили, нашите досегашни водачи, загинаха от ръката на демона, което ме издига за водач на общността. Имам нужда от партньор. Искам вие да сте този партньор.
По лицето й не можеше да разбере какво мисли. Направи крачка към нея.
— Усещам у вас не само дълбоко разбиране, но и пламенна чувственост, нагорещена до бяло, но въпреки това прекрасно контролирана.
Констънс продължаваше да го гледа, без да помръдва и без да издава какво мисли. Никога не беше срещал човек с такова самообладание. Това само засили усещането му, че тя е предопределена да се присъедини към него.
Впусна се в обяснения:
— Чувственото удоволствие е самата същност на нашата религия. Така празнуваме дара на живота, чрез нашата физическа същност, нашата плът и кръв, нашите органи за удоволствие. Луцифер иска от нас така да го боготворим: като ознаменуваме сексуалните удоволствия на тялото.
— С други думи – обади се Констънс, – вие боготворите изливането на семе.
— Наричаме го сексуално проповядване.
— Публично?
— Както при всяко боготворене, ние празнуваме заедно. Да празнуваш сексуалната проповед пред останалите, увеличава възбудата и удоволствието. Отбелязваме ритуала на Шабат тук, в това помещение и на този олтар.
— Значи се съвкупявате на олтара пред цяла тълпа?
— Грубо казано – да. Двама избраници, неженени, които преди това не са били заедно, преживяват своето първо, ново сексуално удоволствие заедно на олтара, осветен с кръвта на Моракс. Смея да ви уверя, че това ще бъде сексуално преживяване, каквото не сте имали в живота си.
— Несравнимо с нищо, което вече съм преживяла? – попита Констънс.