Търговска къща

— Почитаеми сър, има и още нещо — продължи младият детектив, след като смехът стихна. — Дневният Чанг каза да ви предам, че Златни Косми имала миниатюрна радиостанция, най-добрата, която бил виждал, по-добра от всичко, което имаме дори и в специалния отдел. Носи я винаги със себе си.

Танг-по го изгледа втренчено:

— Любопитно. За какво ли може да й трябва такова нещо на една мръсна чужденка?

— Нещо свързано с оръжието? — каза Лий.

— Не знам, младши братко. Жени с радиостанции? Интересно. Снощи, когато хората ни прегледаха багажа й го нямаше. Значи сигурно го носи в ръчната си чанта. Добре, много добре. Ефрейтор Хо, след събранието оставете един подарък на Дневния Чанг — две червени. — Една червена банкнота беше 100 хонконгски долара. — Наистина много бих искал да знам, за кого е било предназначено оръжието — добави той замислено. — Искам всички информатори да имат предвид, че това също много ме интересува.

— Чен от „Ноубъл хаус“ има ли някаква връзка с оръжието и с тези двама мръсни чужденци? — попита Лий.

— Мисля, че има, младши братко. Мисля, че има. Да. Още нещо любопитно — да изпратиш отрязано ухо не е културно — поне не толкова рано. Никак не е културно.

— Значи мислиш, че Бившите вълци са мръсни чужденци? Или шибани полуидиоти? Или португалци?

— Не знам — каза мрачно Танг-по. — Но се е случило в нашия район, така че за всички нас това е въпрос на престиж. Голямата Лайняна Планина е страшно вбесен. И неговият престиж е заложен на карта.

— Еееий — каза Лий, — този мръсник има ужасно гаден характер.

— Да. Може би информацията за радиостанцията ще го поукроти малко. Смятам да помоля всичките ми братя да поставят под наблюдение Златни Косми и нейния приятел контрабандиста на оръжие. Така. Имаше и още нещо… — Танг-по отново погледна в бележника си. — А, да. Защо приходите ни от нощния клуб „Хепи хостис“ са спаднали с трийсет процента?

— Съвсем наскоро заведението бе поето от нов собственик, почитаеми сър — каза сержант Лий, в чийто квартал се намираше клубът. — Едноокият Пок го продаде на един шибан шанхаец на име Уанг — Хепи Уанг. Хепи Уанг каза, че Хубавичкото ни Намазване е твърде голямо, защото бизнесът е много закъсал, много закъсал.

— Дю не ло мо на всички шанхайци. Наистина ли е така?

— Печалбите са спаднали, но не много.

— Точно така, почитаеми сър — каза ефрейтор Хо. — Минах оттам в полунощ, за да събера шибания седмичен аванс и онази воняща шибана дупка беше наполовина пълна.

— Имаше ли някакви мръсни чужденци?

— Двама или трима. Никой, който да представлява интерес.

— Предай на почитаемия Хепи Уанг от мое име следното: Давам му три седмици, за да оправи бизнеса си. След това ще говорим отново. Ефрейтор Хог кажи на някои от момичетата в „Грейт Ню Ориентал“, в продължение на около месец, да препоръчват „Хепи хостис“ — и без това имат достатъчно мръсна чуждестранна клиентела… и напомни на Уанг, че вдругиден пристига атомният самолетоносач „Кориджидор“ на П и В… — Той използва английското съкращение за „почивка и възстановяване“, което всички знаеха от Корейската война. — Ще попитам моя брат Дракон в Уанчай и района на кейовете, дали Хепи Уанг може да му изпрати малко визитни картички. Около хиляда диваци от Златната Страна биха му се отразили доста добре! Ще останат тук осем дни.