Търговска къща
- Автор: Клавелл Джеймс
- Серия: Азиатска сага #4
- Язык: болгарский
- Год: ПЕТЕКС
- Переводчик: Мария Мандаджиева
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Търговска къща». Краткое содержание книги:
Очите й бяха светлосини, с руса коса и красиво лице, нямаше още осемнадесет, но бе силна, много силна и уверена.
Той й повярва и нейната увереност му помогна да издържи следващите четири месеца — понякога с по пет полета на ден — и следващите свалени самолети. И въпреки че след време самолетът му избухна в пламъци, той оживя само с леки изгаряния. А когато излезе от болницата и остана завинаги на земята, те се ожениха.
— Не мога да повярвам, че са минали двадесет години — каза той, обзет от щастие.
— И две преди това — тя също бе щастлива.
— И две пре…
Вратата се отвори. Пенелоуп въздъхна при вида на А Тат, която влезе с горда походка в стаята, говорейки, без да спре на кантонезки:
— Айейа, синко, та ти още ли не си готов, почитаемите гости всеки момент ще бъдат тук, а папионката ти още не е вързана. И онзи проклет чужденец от северен Куантунг, безсмислено доведен тази вечер в къщата ни, за да готви… това миризливо изчадие на евтина курва от Северен Куантунг, откъдето идват най-големите крадци и най-гадните курви, си въобразява, че може да готви… ха!… Този човек, заедно с неговия също толкова жалък персонал, оскверняват кухнята ни и нарушават спокойствието ни. О ко, — съсухрената, дребна старица продължи, без да си поема дъх, а тънките й, подобни на птичи, пръсти автоматично и умело завързаха папионката му. — И това не е всичко! Втората ви дъщеря… втората ви дъщеря за нищо на света не иска да облече роклята, която почитаемата ви Първа съпруга й е избрала и гневът й се чува чак в Ява! Ееех, това семейство! Ето, синко. — Тя извади от джоба си плика с телекса и го подаде на Дънрос. — Ето още едно просташко послание с нови поздравления за този щастлив ден, заради което горката ти стара майка трябваше сама да изкачи стълбите с горките си стари крака, защото останалите некадърни прислужници за нищо не ги бива и спокойно се размотават… — Тя спря за момент, за да си поеме въздух.
— Благодаря ти, майко — каза учтиво той.
— По времето на почитаемия ти баща прислужниците работеха и знаеха какво да правят и твоята стара майка не беше принудена да търпи в нашата „Грейт хаус“ разни мръсни навлеци! — Тя излезе като продължаваше да мърмори под носа си още проклятия по адрес на наетите за тържеството прислужници. — И не закъснявай, синко, защото… — продължи да нарежда и след като затвори вратата.
— Какво й става? — попита Пенелоуп с досада.
— Разлютила се е заради наетите прислужници. Не обича чужди хора, знаеш я каква е. — Той отвори плика. Вътре беше сгънатият телекс.
— Какво каза за Глена? — попита жена му, защото бе разбрала йее-чат, втора дъщеря, кантонезкият й бе много слаб.
— Някакъв каприз, свързан с роклята, която си й избрала.
— Какво й е на роклята?
— А Тат не каза. Слушай, Пен, може би Глена просто, трябва да си легне — вече й минава времето за лягане и…
— Наивник! Никакъв шанс, за нищо на света. Дори и Хег Струан не е в състояние да откаже Глена от първата й вечер като голяма, както тя я нарича! Ти се съгласи, Йан, ти се съгласи. Не аз, а ти!
— Да, но не мислиш ли…
— Не. Вече е достатъчно голяма. В края на краищата на тридесети става на тринадесет. — Пенелоуп спокойно доми шампанското си. — И въпреки това, няма да се разправям с тази млада дама, каквото и да става. — Тя стана. После видя лицето му. Той гледаше втренчено телекса.
— Какво има?
— Един от нашите хора е убит в Лондон. Грант. Алън Медфърд Грант.
— Не го познавам, нали?
— Мисля, че си го виждала веднъж в Бършир. Беше дребен мъж, подобен на елф. Присъства на един от приемите ни в замъка Ейвиърд — последния път, когато бяхме в Англия.
Тя сбърчи вежди:
— Не се сещам. — Тя взе телекса от ръцете му. „С мъка ви съобщаваме, че тази сутрин А. М. Грант загина при нещастен случай с мотоциклет. Ще ви информирам за подробностите, веднага щом ги науча. Съжалявам. С уважение, Киърнън.“ — Кой е Киърнън?
— Неговият помощник.
— Грант е… приятел ли ти беше?
— В известен смисъл.
— Важен ли беше за теб?
— Да.
— О, съжалявам.
Дънрос направи усилие да вдигне рамене и да запази гласа си спокоен. Но в същото време ругаеше цинично наум. „Това е животът. Джос.“
Тя искаше да сподели мъката му, тъй като веднага разбра колко силен бе шокът. Знаеше, че е много смутен и че се опитва да го скрие, а искаше веднага да научи всичко за този неизвестен за нея човек. Но запази самообладание.