Ловецът
- Автор: Лескроарт Джон
- Серия: Уайът Хънт [bg] #3
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Сиела
- ISBN: 978-954-28-1528-0
- Переводчик: Деян Кючуков
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Ловецът». Краткое содержание книги:
Отгледан от любящи приемни родители, частният детектив от Сан Франциско Уайът Хънт никога не е проявявал интерес да открие рожденото си семейство — докато един ден не получава смразяващо съобщение от непознат номер: „Как е умряла майка ти?“.
В отговора се крие убийство и подтикван от своето любопитство и от тайнствения кореспондент, той се захваща със случай, за чието съществуване дори не е подозирал и е останал неразрешен с десетилетия. В Службата за закрила на детето, откъдето е взет за осиновяване, нишките се губят; родният му баща, на два пъти обвиняван, но така и неосъден за убийството, се укрива; Еви, пристрастената към наркотици религиозна фанатичка и някогашна приятелка на майка му, е непроследима.
Изпращачът на съобщенията настоява, че убиецът още е на свобода, но сам отказва да разкрие самоличността си. Играта на котка и мишка отвежда Хънт до екзотични и опасни места. С приближаването до отговора нараства и опасността, тъй като убиецът има тайна, която може да бъде поверена единствено на гроба.
Майсторът на трилъра Джон Лескроарт заплита една шокираща, напрегната история за тъмните сенки на миналото… и за смъртната опасност, дебнеща пред вратата.
„Лескроарт за пореден път демонстрира демонична наслада да ни кара да обръщаме страница след страница.“The Washington Post
Джон Лескроарт е автор на двайсет и два романа, в това число бестселърите на New York Times „Щети“, „Наградата“ и „Безкрайни тайни“. Книгите му са издавани в над 75 страни. Живее в Северна Калифорния.
— И до голяма степен си успял.
— Само че?
— Няма значение. — Уайът повдигна рамене така, сякаш върху тях тежеше половин тон. — Ти си тук. Аз съм тук.
— Той е частен детектив, свикнал е да намира хора — вметна Тамара, после добави: — Аз съм Тамара, работя с него.
Кевин я изгледа учудено и попита:
— Значи сте тук по работа?
— Да. Става въпрос за майка ми. — Уайът долепи длани до слепоочията си и стисна клепачи. Когато ги отвори, отново примижа, за да се фокусира. — Опитваме се да открием кой я е убил.
Тамара забеляза новия пристъп и го докосна по лакътя.
— Уайът?
Той сложи ръка върху нейната.
— Спокойно, добре съм. — После пак се обърна към баща си и повтори: — Опитваме се да открием кой е убил Марджи. Имаш ли някаква представа?
Карсън поклати отрицателно глава.
— Ако имах, щях да я споделя с полицията още тогава, когато поне можеше да донесе полза.
— И нищо не ти е хрумвало през годините?
— Не. Никой нямаше каквато и да е причина да я убива. Тя беше просто една млада майка, която си стоеше вкъщи и си гледаше детето — теб.
— Ти знаеше ли за Джим Джоунс?
Въпросът накара Карсън да се надигне от стола си.
— Това е стара история. Имам предвид станалото помежду им. Дори не е споменавана по време на делата. Откъде научи за нея?
— Няма значение. Важното е, че е вярна. Затова те питам.
— Разбира се, че е вярна. Но тогава никой не подозираше в какво чудовище ще се превърне той един ден.
— Наистина?
— Наистина. Честна дума.
— А не допускаш ли, че Марджи може да е имала някакво предчувствие, знаейки какво ѝ е сторил?
— В този смисъл, да. Но…
Уайът се приведе напред и сключи ръце като в молитва.
— Ами ако е казала на Еви Спенсър?
— Еви ли? Тя пък какво общо има?
— Представи си, че е споделила с нея, че ще разгласи наляво и надясно какво ѝ е сторил Джоунс и на колко години е била тогава? Помниш ли да ти е казвала, че планира подобно нещо?
Погледът на Тамара се отмести към Карсън, който смръщи съсредоточено вежди.
— Не можеше да повярва, че Еви започва да се забърква с Храма на народите, това го помня със сигурност. Тогава сектата тъкмо се местеше в Сан Франциско някъде от север, където Марджи бе членувала в нея. Та тя се опита да я предупреди да се пази от Джоунс, защото този човек не е цвете за мирисане. Двете се скараха жестоко заради него и Еви не беше стъпвала в апартамента ни поне месец преди убийството. Това бе и причината да не я призоват за свидетел. Впрочем лично на мен въобще не ми липсваше. Тази жена беше пълна откачалка и нямах нищо против да се махне от живота ни.
— Познаваше ли съпруга ѝ, Лайънел?
— Разбира се. Покрай децата се виждахме често, излизахме заедно.
— И как го намираше?
— Нищо особено — сви рамене Карсън. — Свестен човек, но леко мекушав. Представа си нямах как понася да живее с нея.
— Ами ако ти кажа — продължи настъпателно Уайът, — че полицията в Сан Франциско сега смята, че той е убил Марджи, както и един от моите сътрудници, а също и случаен таксиметров шофьор, преди сам да се застреля?
— Лайънел се е застрелял?
— Очевидно — кимна Хънт. — Миналата седмица. Учудва ли те нещо от това?
— Всичко ме учудва. Лайънел да стреля по хора? Да убие Марджи? Изобщо не си го представям… — Той поглади с длан покривката на масата. — Между другото той бе човекът, който ми предложи да отида в Тексас.
Уайът хвърли бърз поглед към Тамара, преди да се обърне пак към баща си.
— И как точно стана това?
Карсън сведе глава.
— Потърси ме след второто дело и ми каза, че ако искам да се махна от града, той имал познати на едно тексаско летище, които щели да ме вземат на работа при тях. Искаше дори да ми плати билета…
— Но защо ще го прави?
— Тогава още бяха заедно с Еви, а тя членуваше в Храма. Джоунс разполагаше с много пари, от всички онези дарения, които му правеха. Лайънел ми каза, че те следили внимателно процеса и знаели, че съм невинен. Някой ме бил натопил и затова щяло да е акт на християнско милосърдие, ако ми помогнат да започна другаде на чисто. Можех или да приема парите, или да се кача заедно с него на самолета при следващия му полет натам.
— Чакай малко. Да не искаш да кажеш, че Спенсър е бил пилот?
— Да, също като брат си. Бяха служили във ВВС във Виетнам. Носеше се слух, че Джоунс щял да им купува собствен самолет или поне да им даде за ползване.