Лейди Полунощ [bg]

Джулиън изглеждаше по-спокоен, отколкото бе през последните няколко дни, облегнат в седалката и положил нехайно ръце върху волана. Ема знаеше точно как се чувства. Тук, облечена в бойно облекло, с Кортана в багажника и Джулиън до себе си, тя се усещаше на мястото си.

Когато се качиха в колата, тя се бе опитала да заговори за Марк, но Джулиън бе поклатил глава с думите: „Той свиква", и това бе всичко. Ема усещаше, че не му се говори за Марк, и не настоя - така или иначе, нямаше какво да предложи. А и беше толкова лесно отново да превключат на обичайните си шеговити закачки. За първи път от дълго време насам Ема имаше чувството, че е там, където трябва да бъде.

- Мисля, че ме питаше дали според мен убиецът е ловец на сенки. - Трафикът се усили, когато стигнаха пресечката на „Сънсет" и „Вайн", така че колата се носеше бавно под палмовите дървета и неоновите светлини. - Отвърнах, че не е. Очевидно става въпрос за някой, който владее магии, а според мен един ловец на сенки едва ли би наел магьосник, за да убива вместо него. Обикновено нямаме нужда от чужда помощ за това.

Ема се изкиска.

- Казал си му, че когато става дума за убийства, ловците на сенки са на принципа „Направи си сам"?

- Във всичко сме на принципа „Направи си сам".

Колоната от коли отново потегли; Ема погледна надолу, към движенията на мускулите и сухожилията по ръцете на Джулс, докато сменяше скоростта. Колата се плъзна напред и Ема хвърли поглед през прозореца към хората, чакащи на опашка пред Китайския театър на Грауман. Какво ли биха си помислили, зачуди се за миг, ако знаеха, че двамата тийнейджъри в тойотата всъщност са ловци на демони, а багажникът им е пълен с арбалети, алебарди, ками, катани и метателни ножове.

- С Даяна всичко наред ли е? - попита тя.

- Искаше да говорим за Тай. - Гласът на Джулиън беше овладян, но Ема го видя да преглъща. - Така му се иска да отиде да учи в Сколоманса. Те имат достъп до библиотеките на Спираловидния лабиринт, архивите на Мълчаливите братя... Само си представи всичко, което не знаем за руни и ритуали, загадките, които би могъл да разреши. Ала в същото време...

- Би бил най-малкият там - довърши Ема. - Това би било трудно за всекиго. Тай никога не е живял с другиго, освен с нас. - Тя го докосна лекичко по китката. - Радвам се, че не отидох в Академията. А казват, че в Сколоманса е много по-трудно. И по-самотно. Някои от възпитаниците са били принудени да напуснат заради... е, Клеъри го нарече „нервен срив". Мисля, че е мундански термин.

Джулиън сведе поглед към GPS-a и зави наляво, отправяйки се към хълмовете.

- Често ли се чуваш с Клеъри?

- Около веднъж в месеца. - Клеъри й се обаждаше, за да види как е, откакто се бяха запознали в Идрис, когато Ема бе на дванайсет години. Това бе едно от малкото неща, които Ема не споделяше с Джулс - разговорите с Клеъри й се струваха нещо, което принадлежеше единствено на нея.

- Още ли е с Джейс?