Лейди Полунощ [bg]

- Не драматизирай - прошепна Ема и го ритна по голия глезен.

Марк я изгледа накриво.

- Елфите винаги драматизират. То ни е в кръвта.

- Обичах Господин Лимпет - заяви Тави. - Той беше добър лемур.

- Има много други добри животни - намеси се Тиберий сериозно; животните бяха една от любимите му теми, заедно с детективите и престъпленията. Тави му се усмихна, личицето му преливаше от доверие и обич. - Лисиците са по-умни от кучетата. Можеш да чуеш рева на лъвовете от четиресет километра разстояние. Пингвините...

- Да не забравяме и мечките. - Кристина се появи на прага, останала без дъх, и подаде плюшено сиво мече на Тави. Той го погледна несигурно. - Беше мое, когато бях малка -обясни тя.

- Как се казва? - попита Тави.

- Осо - отвърна Кристина и сви рамене. - Означава „мечка" на испански. Не бях особено изобретателна.

- Осо. - Тави пое мечето и се усмихна с щърбата си усмивка, а Джулиън погледна Кристина така, сякаш му бе донесла вода в пустинята. Ема неволно си спомни какво бе казала Ливи за Джулс и Кристина в тренировъчната стая и почувства леко, необяснимо жегване в сърцето.

Междувременно Ливи бъбреше, полюшвайки нехайно крака от бюрото:

- Така че всички трябва да отидем. Тай и аз можем да дойдем с колата заедно с Ема и Марк, ти би могъл да отидеш с Кристина, а Даяна ще остане тук...

Джулиън пусна Тави на земята.

- Добър опит. Само че това е работа за двама души. Ема и аз ще отидем и ще проверим дали в къщата има нещо необичайно, това е всичко.

- Ние никога не ходим, когато има нещо забавно - възнегодува Ливи.

- Важно е аз да разгледам къщата - обади се Тай. - Вие ще пропуснете всички съществени неща. Всички улики.

- Благодаря за вота на доверие - сухо отвърна Джулиън. -Вижте, Лив, Тай-Тай, нуждаем се от вас тук. Трябва да прегледате снимките от пещерата. Да видите дали ще успеете да разпознаете езиците и да ги преведете...

- Още превод - каза Ливи. - Звучи вълнуващо.

- Ще бъде забавно - обеща Кристина. - Ще си направим топъл шоколад и ще работим в библиотеката. - Тя се усмихна и Джулиън отново я погледна с благодарност.

- Това е отговорна работа - увери ги Джулиън. - Вие умеете неща, на които ние не сме способни. - Той кимна към компютъра; Ливи се изчерви, Тай изглеждаше доволен.

Но не и Марк.

- Аз също трябва да дойда с вас - каза той. - Елфите искаха да бъда част от разследването. Да ви придружавам.

Джулиън поклати глава.

- Не и тази вечер. Първо трябва да измислим как ще се оправим с това, че не можем да използваме руни върху теб.

- Нямам нужда от тях... - започна Марк.

- Имаш. - В гласа на Джулиън звъннаха стоманени нотки. - Нуждаеш се от руни за магически прах, ако искаш да останеш незабелязан. А и нараняванията ти от снощи все още не са зараснали. Дори и да оздравяваш бързо, видях, че в тренировъчната зала раната ти отново се отвори... течеше ти кръв...

- Моята кръв не те засяга - заяви Марк.