Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Триллеры » Опасни пътища [bg]
Опасни пътища [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Опасни пътища [bg]

Электронная книга - «Опасни пътища [bg]». Краткое содержание книги:

Този смразяващ разказ за любовта и насилието, родени от болна психика и осъществени чрез властта на общественото положение и парите, донесе на младия британски журналист и джазов музикант Саймън Бекет всеобщото уважение на критиката, една от най-престижните литературни награди на Великобритания и го нареди до автори като Джон Фаулс и Джоузефин Харт, чиито романи „Колекционерът“ и „Фаталният жребий“ станаха не само международни бестселъри, но се превърнаха в съвременна класика. „Опасни пътища“ на Саймън Бекет с излизането си през 1994 г.‍ бе издаден от най-престижните издателства в света и бяха откупени правата му за филмиране. Ремзи е мъж с невзрачна външност, прекрачил прага на средната възраст, неуспял художник, но богат собственик на картинна галерия. Той вероятно никога не би излязъл от черупката си на изискания и сдържан лондонски джентълмен: безобидно съществувание, ако една случайност не бе преобърнала живота му. Връщайки се неочаквано в галерията си, той вижда голото тяло на своята асистентка Анна, отразено в огледалото на кабинета му, докато тя се преоблича за театър. От този момент момичето, което преди това не е забелязвал, става натрапчив, влудяващ обект на желанията му. Но някои мъже могат да се задоволяват единствено като гледат… За целта Ремзи ще наеме услугите на известен фотомодел първо като любовник, а после и като убиец.
„Вледеняващ кръвта разказ за сексуалните хищници в обществото. Саймън Бекет успешно довежда проблемите до техния логично садистичен край и успява да разгърне своята история около иронично въздигнатата на пиедестал фройдистка догма, че желанието и отвращението са двете страни на една и съща монета…“ „Пъблишърс уикли“
„Блясъкът на неговия талант е безспорен като на предшествениците му Камю и Ъпдайк. В „Опасни пътища“ на Саймън Бекет нищо не е просто обикновено или почтено… А зад всеки ред прозира дарбата на Бекет, един писател, който не трябва да се изпуска от поглед“. „Чикаго трибюн“
„Опасни пътища“ е трилър с тръпчив сексуален привкус, от чието скандално съдържание лицето ви ще пламне, а палецът ви болезнено ще запулсира, увлечен в устремно прелистване на всяка нова, наситена с похотливост, страница. „Къркъс ривюс“
„Поразително умел художествен поглед върху обикновеното човешко привличане, което не се вмества в границите на благоразумието“. „Сейнт Питърсбърг таймс“
1 ... 93 94 95 96 97 98 99 100 101 ... 104
Перейти на страницу:

— Хей, всичко е наред. Хайде.

— Господи! — Тя подсмръкна силно. — Ама че съм тъпа крава! Съжалявам, най-добре е да тръгвам.

— Не ставай глупава.

— Ама че прощално парти за теб, а?

— Това няма значение. Така или иначе само го използвах като повод да те видя отново.

Тя се засмя смутено.

— Обзалагам се, че ти се иска да не го беше правил.

— Радвам се, че го направих.

— Благодаря. — Гласът й беше по-мек, по-спокоен. — Сега съм добре. Съжалявам, че съм такава ревла.

— Не си ревла.

Последва дълга пауза.

— Сигурно изглеждам ужасно. По-добре да се измия.

— Изглеждаш чудесно.

Отново настъпи мълчание, което сякаш продължи безкрайно. После Анна го наруши:

— Зепо, аз не… — Това беше всичко. Втренчих се в светлите очертания. Анна каза „Зепо…“ още веднъж толкова тихо, че едва я чух, и после нямаше повече нищо. Зачаках, като се чудех какво правеха, надявайки се Зепо да не се е забравил. Тъкмо обмислях дали да не се промъкна по-наблизо, когато вратата на дневната се отвори.

Отдръпнах се от процепа, като не смеех дори да затворя собствената си врата. Стаих дъх, чувайки ги да минават по коридора и да влизат в стаята, съседна на моята. С разтуптяно сърце се изправих тихо и се върнах до междинната стена, намирайки пътя си опипом в мрака. С протегнати ръце напипах масата и неуверено потърсих с пръсти дупката в тухлената стена. След малко открих по-малката дупка в пластмасата. Спрях и доближих очи до нея.

Отначало не виждах нищо. Другата стая бе също толкова тъмна като моята. После се чу изщракване и аз отскочих, когато лъч светлина блесна право в очите ми. Примигнах, за да се адаптирам, и надникнах през тесния процеп.

Гледах право към огромно легло, обърнато странично към мен. Имитация на лампа „Тифани“ хвърляше мека светлина. Право пред мен имаше огромно огледало. В него се отразяваше стената, зад която се криех. На закрепените за нея рафтове имаше цветя, книги и полички с касети и компактдискове. Шпионката ми беше невидима зад тях. Анна и Зепо бяха в подножието на леглото.

Тя беше с гръб към него. Дланите му бяха на раменете й и ги галеха. Той нежно я обърна, докато не застана с лице към него, после сведе глава и леко я целуна по устата. Анна наклони глава към него, но иначе беше пасивна. Той отново я целуна, пак нежно — съвсем леко докосване на устните. Ръцете му бавно се движеха нагоре-надолу по гърба й. Започна да я целува по-настоятелно и когато ръцете й колебливо се обвиха около него, той разшири обхвата на милувките си, докато не започна да гали горната извивка на задните й части. Но когото тя започна да му отвръща, той спря.

— Анна… Не искам да правиш нещо, за което би съжалявала. — Гласът му беше тих, дрезгав. — Не искам да се възползвам от теб.

— Ти не се възползваш. — И този път тя придърпа главата му към себе си и се изви към него. Ръцете му се заровиха в косите й, дръпна главата й назад и после едната му ръка се спусна към копчетата на гърба на блузата й.

Разкопча ги едно по едно и под белия плат се разкри дълбока V-образна извивка загоряла кожа. Той плъзна ръце по голия й гръб и едната му длан се мушна под колана на полата й. Тя издърпа ризата му от панталона и започна да я разкопчава. Продължавайки да го целува, тя я съблече и докато го правеше, той пусна полата й по бедрата и я остави да падне на пода. Тя образува бял кръг около голите й крака. Втренчих се в него. Имаше нещо познато в гледката и отново изпитах леко, тревожно припламване на deja vu. Този път то донесе със себе си невероятно тревожна тръпка. Бързо вдигнах поглед към Анна и Зепо, като се опитвах да не й отдавам значение. Не исках да се разсейвам в този момент.

Анна беше само по бели бикини под полата и те изглеждаха ослепителни на фона на загорялата й кожа. Зепо махна блузата й, после плъзна бикините по извивката на задника и тя остана гола.

Беше дори по-прекрасна, отколкото си спомнях. Стоеше с гръб към мен и гръбначният й стълб се спускаше с дълбока назъбена извивка към тъмната вдлъбнатинка между задните й части. Те бяха ясно разделени от по-бяла ивица плът — отпечатък от долнището на банския й. Под него бедрата й бяха стегнати и изящни.

Дрехите на Зепо се присъединиха към тези на Анна на пода. Тя изви глава назад, докато той я целуваше по шията, а ръцете му обхванаха гърдите й. Обви крака му със своя и тогава той я вдигна, като я държеше за задника, а тя се уви около него. Той се обърна, направи стъпка към ръба на леглото и докато я слагаше на него, за първи път видях тялото му. Тенът му беше като нейния — червеникавокафяв до нейното златистокафяво, но без никакви бели ивици — свидетелство за използването на слънчева лампа. Беше стегнат и елегантен, без никакви тлъстини по добре очертаващите се мускули. Членът му беше щръкнал, изумително тъмен и както ми се струваше, ненормално дълъг. За миг се уплаших, че това можеше да се окаже пречка, и тогава тялото му се спусна върху нейното.

1 ... 93 94 95 96 97 98 99 100 101 ... 104
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)