Опасни пътища [bg]

Не отговорих.

— Хайде, кажи. Добре ли беше, или не? — Отместих поглед и ми се прииска този човек да се намираше всякъде другаде, но не и при мен. Ухили се. — Само не ме лъжи, че не ти е харесало. Твоята велика нощ! — В гласа му се долавяше подигравателна загриженост.

— Дойде да вземеш картината. Предлагам да го направиш и да си тръгваш.

— Къде ти е възпитанието, Доналд? Не те изгоних от апартамента си снощи, нали? Бъди любезен. Просто искам да се уверя, че всичко е било, както трябва, това е. Целта ми е да доставям удоволствие. Ако имаш някакви оплаквания, искам да ги чуя.

— Нямам.

Той истински се забавляваше.

— Боя се, че не ти вярвам. Хайде, Доналд, довери на чичо Зепо какво те притеснява. Виждам, че има нещо. Такъв съм си, чувствителен. — Зачака. Не отвърнах нищо. — Ако не ми кажеш какво има, ще ми се наложи да правя догадки.

Мразех игричките му.

— Нищо няма. Всичко беше чудесно.

— Аха, Доналд. Послъгваш. Може би съм забравил да направя нещо, това ли е? Опитах се да ти предложа избор, но предполагам, че вероятно съм пропуснал нещо. Ако си очаквал малко по-екзотично изпълнение, трябваше да ми кажеш. Не възразявам да изпълнявам поръчки.

— Скицата е на масата. Взимай я и изчезвай.

— Доналд, Доналд, не бива да се държиш така с някой, с когото току-що си споделил едно красиво преживяване, нали? — Придаде си силно загрижено изражение. — Не ревнуваш, нали? Това ли те притеснява? Не ти хареса да гледаш как някой друг оправя възлюблената ти. Това ли е?

— Трябва ли да играем на гатанки?

Ухили се.

— Да, боя се, че трябва. Получи, каквото искаше, и след като е съвсем ясно, че не ти е харесало, мисля, че ще е справедливо да ми кажеш защо. След целия тоя труд смятам, че заслужавам да знам. — Останах мълчалив. Зепо въздъхна. — Добре, щом няма да ми помогнеш, продължаваме с отгатванията. Да видим, ако не ревнуваш, какво друго може да е?

— Това ти е приятно, нали?

— Само се опитвам да помогна. Ако ти не си щастлив, и аз не съм щастлив. Така че, защо не си щастлив?

Искаше ми се да го изкарам от самодоволното му състояние.

— Защо не ми каза, че истинското ти име е Криспин?

Усмивката му изчезна.

— Не се прави на много умен, Доналд. Не ти отива.

— Май засегнах някой нерв.

— Не се самозалъгвай.

— Тогава значи няма да имаш нищо против, да разглася навсякъде как е истинското ти име?

— Не бих се правил на много умен задник на твое място. Не си в положение да си го позволиш.

— Така ли? Не виждам защо не.

Усмихна ми се злобно.

— Защото, ако ме прекараш, такъв ще ти забия в стомаха, че ще пропикаеш кръв. — Усмивката му стана по-малко напрегната. — Но се отвличаме от темата, нали? А защо не ти хареса представлението? Хайде, Доналд, какъв е проблемът? Не си ли го представяше така? — Извърнах се настрани. — Аха! Мисля, че сега аз засегнах болезнен нерв, прав ли съм?

Насилих се да не му правя удоволствието да му отговарям. Погледна ме цинично.