Мечтан любовник
- Автор: Кениън Шерилин
- Серия: Нощни ловци #1
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Жанр: Любовно-фантастические романы
Электронная книга - «Мечтан любовник». Краткое содержание книги:
Скъпи читателю,
Да бъдеш затворен в спалнята на жена е страхотно. Да бъдеш затворен в стотици спални в продължение на две хилядолетия – не чак толкова. А да бъдеш обречен да прекараш вечността като любовен роб, заробен между страниците на книга, може да скапе деня дори на един спартански воин. Като любовен роб, аз знам всичко за жените. Как да ги докосвам, как да им се наслаждавам и най-вече – как да им доставям удоволствие. Ала когато бях призован, за да изпълня сексуалните фантазии на Грейс Алекзандър, открих първата жена в историята, която видя в мен мъжа, изпитал невероятна болка в миналото си. Единствено тя си направи труда да ме изведе от спалнята и да ми покаже света. Тя ме научи отново да обичам. Но аз не съм роден, за да позная любовта. Прокълнат бях да прекарам вечността сам. Като истински пълководец много отдавна приех ориста си. Ала ето че сега открих Грейс – единственото нещо на този свят, без което изстрадалото ми сърце не може да живее. Вярно, любовта лекува всички рани, но ще успее ли да развали едно хилядолетно проклятие?
Джулиън Македонски
Джулиън влезе в спалнята.
— Закъсняваш.
Той взе телефонната слушалка от ръката й и й подаде един кроасан.
— Облечи се — каза й той, след което насочи вниманието си към Селена.
Грейс се намръщи, когато Джулиън излезе от стаята с телефонната слушалка в ръка и тя вече не можеше да го чува. Докато се обличаше, изведнъж си даде сметка колко добре се чувстваше с него. Присъствието му й бе толкова приятно. Харесваше й да се грижи за него и той — за нея. Взаимността на връзката им беше прекрасна.
— Грейс — каза той, подавайки глава през вратата. — Все още закъсняваш.
Тя се засмя и нахлузи чифт обувки с високи токчета.
— Идвам, идвам.
Когато стигнаха до входната врата, изведнъж забеляза, че Джулиън е бос.
— Днес няма ли да дойдеш?
— Ще ти трябвам ли?
Грейс се поколеба. Приятно й бе да обядват заедно и да се закача с него между часовете си, но пък той сигурно доста скучаеше, докато седеше в офиса й и я чакаше с часове.
— Не, всъщност не.
Джулиън я целуна жадно.
— Ще се видим довечера.
Грейс се отдръпна неохотно от него и забързано се отправи към колата си.
Това бе един от най-дългите дни в живота й. Грейс седеше на бюрото си и броеше секундите, оставащи до мига, в който пациентите й щяха да си тръгнат. Когато най-сетне стана пет часът, тя набързо отпрати горката Рейчъл, а после трескаво си събра нещата и си тръгна. Прибра се много бързо и откри Селена да я чака на верандата.
— Нещо не е наред ли? — сбърчи чело Грейс и се присъедини към нея.
— Ни най-малко. Но нека ти дам един съвет — развали проклятието. На всяка цена трябва да задържиш Джулиън.
Грейс се намръщи още по-озадачено, а Селена слезе от верандата и се отправи към джипа си. Недоумяваща, Грейс отвори входната врата.
— Джулиън? — повика го тя.
— В спалнята съм.
Тя се качи на горния етаж и го завари, съблазнително изтегнат върху леглото. Беше подпрял главата си с ръка, а пред него лежеше една-едничка червена роза. Беше ужасно привлекателен и имаше неимоверно изкусителен вид. Особено с двете трапчинки на бузите и с пламъчетата в небесносините си очи, които можеха да бъдат определени единствено като пакостливи.
— Приличаш досущ на котката, която изяла канарчето — тихичко каза Грейс. — Какво правихте двамата днес?
— Нищо.
— Нищо? — повтори тя недоверчиво.
Защо ли не му вярваше?
„Може би защото има твърде пакостлив вид?“
Погледът й се спря върху розата.
— За мен ли е?
— Да.
Усмихвайки се на кратките му, насечени отговори, Грейс свали обувките си до леглото, след което събу и чорапогащника.
Когато вдигна очи, видя, че Джулиън я наблюдава с неприкрит интерес, проточил врат, за да вижда по-добре. Той се усмихна.
Грейс взе розата и вдъхна сладкото й ухание.
— Много приятна изненада — каза тя и го целуна по бузата. — Благодаря ти.
— Радвам се, че ти харесва — прошепна той и прокара пръсти по скулата й.
Макар и неохотно, Грейс се отдръпна, прекоси стаята и остави розата върху скрина. След това отвори най-горното чекмедже и замръзна на мястото си. Там, върху дрехите й, лежеше книга с твърди корици, опакована с голяма червена панделка — „Питър Пан“. Грейс ахна, взе книгата в ръце и развърза панделката. Отгърна на първата страница и усети как сърцето й пропусна един удар.
— Мили Боже, та това е първо издание и то — с автограф!
— Харесва ли ти?
— Дали ми харесва? — повтори Грейс с овлажнели очи. — О, Джулиън!
Тя се хвърли на врата му и покри лицето му с целувки.
— Невероятен си! Благодаря ти!
За първи път Джулиън като че ли изглеждаше леко смутен.
— Това е просто… — Грейс така и не довърши, тъй като в този миг погледът й падна върху дрешника. Вратата беше открехната, а лампата вътре — запалена.
Той не може да е… Много бавно тя се приближи, бутна вратата и погледна вътре.
Сълзи на радост напълниха от очите й, по цялото й тяло се разля топлина. Върху рафтовете отново имаше книги. Тя протегна разтреперана ръка и я прокара по гръбчетата на новите си книги.
— Сънувам ли? — прошепна тя.
Почувства, че Джулиън е зад нея. Не я докосваше, ала въпреки това тя усещаше присъствието му с всяка фибра на тялото си, с всяко сетиво. Не беше физическо усещане, но въпреки това бе разтърсващо. И я остави без дъх.