Мечтан любовник
- Автор: Кениън Шерилин
- Серия: Нощни ловци #1
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Жанр: Любовно-фантастические романы
Электронная книга - «Мечтан любовник». Краткое содержание книги:
Скъпи читателю,
Да бъдеш затворен в спалнята на жена е страхотно. Да бъдеш затворен в стотици спални в продължение на две хилядолетия – не чак толкова. А да бъдеш обречен да прекараш вечността като любовен роб, заробен между страниците на книга, може да скапе деня дори на един спартански воин. Като любовен роб, аз знам всичко за жените. Как да ги докосвам, как да им се наслаждавам и най-вече – как да им доставям удоволствие. Ала когато бях призован, за да изпълня сексуалните фантазии на Грейс Алекзандър, открих първата жена в историята, която видя в мен мъжа, изпитал невероятна болка в миналото си. Единствено тя си направи труда да ме изведе от спалнята и да ми покаже света. Тя ме научи отново да обичам. Но аз не съм роден, за да позная любовта. Прокълнат бях да прекарам вечността сам. Като истински пълководец много отдавна приех ориста си. Ала ето че сега открих Грейс – единственото нещо на този свят, без което изстрадалото ми сърце не може да живее. Вярно, любовта лекува всички рани, но ще успее ли да развали едно хилядолетно проклятие?
Джулиън Македонски
— Господин Кармайкъл…
— Родни! — изкрещя той. — По дяволите, казвам се Родни!
— Добре, Родни. Нека…
— Обзалагам се, че мръсните му ръце са били навсякъде по тялото ти! — Той я приклещи в ъгъла до копчетата. — Колко пъти си спала с него, откакто се запознахме, а?
Дивашкият поглед в малките му очички накара Грейс да изтръпне. Вече беше на ръба. Тя издърпа телефонната слушалка иззад гърба си, ала преди да успее да я вдигне до ухото си, Родни я изтръгна от ръката й.
— Какво правиш, по дяволите? — попита той.
— Имате нужда от помощ.
Родни блъсна слушалката в стената.
— Не ми трябва помощ. Искам просто да поговориш с мен. Чуваш ли? Искам просто да поговориш с мен! — изкрещя той, като при всяка дума удряше по стената със слушалката.
Ужасена, Грейс видя как телефонът се счупи. Тогава той започна да си скубе косата.
— Целувал те е, знам, че е така — заповтаря той, отново и отново, като скубеше цели кичури коса.
Господи! Беше хваната в капан с един луд. И нямаше път за бягство.
Джулиън се върна в офиса на Грейс с нейния палмтоп.
— Къде е Грейс? — попита той Лиса, когато не я откри в кабинета й.
— Не се ли засякохте? Тя слезе до колата си няколко минути по-късно.
Джулиън се намръщи.
— Сигурна ли си?
— Да. Каза, че била забравила някакви папки.
Преди Джулиън да успее да попита още нещо, в офиса влезе привлекателна чернокожа жена, облечена в строг черен костюм и с куфарче в ръка. Тя се спря на прага, свали едната си обувка и разтърка стъпалото си.
— Личи си, че е понеделник — каза тя на Лиса. — Току-що трябваше да изкача осем етажа, защото асансьорът е заседнал. Е, какви прекрасни новини имаш за мен?
— Здравейте, доктор Бет — поздрави Лиса жизнерадостно и взе бележника си от бюрото. — В девет часа имате сесия с Родни Кармайкъл.
Джулиън се вледени.
— О, не, почакайте — каза Лиса. — Това е за доктор Грейс. Вие…
— Родни Кармайкъл ли каза? — прекъсна я Джулиън.
— Да, той се обади, за да си смени часа.
Без да я изчака да довърши, Джулиън хвърли лаптопа на бюрото, изскочи от офиса и се втурна към асансьора. Сърцето му биеше до пръсване, единствената мисъл в главата му бе да стигне до Грейс възможно най-бързо. В този миг си даде сметка, че звукът, който чуваше от известно време, трябва да бе алармата на асансьора. Ледена тръпка пробяга по гръбнака му, всичките му инстинкти говореха едно — Родни Кармайкъл бе в заседналия асансьор заедно с Грейс. Сигурен бе в това.
В този миг иззад затворените врати долетя приглушен писък. Заслепен от гняв и страх, Джулиън отвори вратата на асансьорната шахта и се вцепени. Кабината я нямаше, а черната пропаст, която зееше пред него, бе досущ като в книгата. Да се спусне вътре щеше да бъде като да слезе в пъкъла. Ад от непрогледен мрак и задушаваща теснота.
Заля го ужас, трудно му беше да си поеме дъх. Ала със сърцето си усещаше, че Грейс е там долу. Съвсем сама с един луд, без никой, който да й помогне.
Джулиън стисна зъби и скочи в шахтата, улавяйки се за кабелите.
Грейс трябваше да повика на помощ цялата си сила, за да оттласне Родни от себе си.
— Няма да те деля с никого! — изръмжа той и отново я сграбчи за ръцете. — Ти ми принадлежиш.
— Не принадлежа на никого, освен на себе си!
Грейс го изрита с коляно в слабините. Родни се свлече на пода, а тя опита да се изкатери по стените до капака над главата си. Само ако успееше да стигне до…
Родни я сграбчи през кръста и я запрати в насрещния ъгъл. С разкривено от ярост лице, той сложи ръце от двете й страни.
— Кажи ми името на мъжа, проникнал в теб, Грейс! Кажи ми го, за да знам кого трябва да убия!
С празни, ужасяващи очи, той започна да дере лицето и врата си толкова яростно, че пръстите му оставяха кървави бразди.
— Не знаеш ли, че си моя! Двамата ще бъдем заедно. Аз знам как да се грижа за теб. Знам от какво се нуждаеш. Аз съм толкова по-добър от него!
Грейс успя да отскочи настрани и като събу обувките си с високи токчета, взе по една във всяка ръка. Не бяха кой знае какво оръжие, но все пак бяха по-добре от нищо.
— Искам да знам с кого си била! — пронизително изкрещя Родни и направи крачка към нея.
В същия миг капакът на тавана се отвори.
Грейс вдигна поглед и видя как Джулиън се спусна през дупката и се приземи в асансьора с пъргавината на хищник. Цялото му същество излъчваше смъртоносно спокойствие, ала най-страшни бяха очите му. Яростни пламъци бушуваха в тях и те се спряха върху Родни с неприкрита заплаха. Бавно Джулиън се изправи в целия си ръст и Родни се закова на място.