Мечтан любовник

— Да не би мъжът, изправял се безстрашно срещу цели римски армии, да се бои от един асансьор?

Той й хвърли подразнен поглед.

— Римляните ги разбирам, за разлика от това нещо.

Грейс обви ръка около него.

— Няма кой знае какво за разбиране — каза тя и посочи капака на тавана. — От другата страна има кабели, които го движат надолу и нагоре, а там има телефон — тя посочи телефона под таблото с копчетата. — Ако заседнеш в асансьора, трябва само да вдигнеш слушалката и ще бъдеш автоматично свързан с аварийната служба.

Очите на Джулиън потъмняха.

— Често ли засяда?

— Не. Работя тук от четири години и през това време не се е случило нито веднъж.

— Ако не си вътре, откъде ще знаеш дали е заседнал?

— Когато спрат аварийно, асансьорите започват да пищят пронизително. Повярвай ми, ако заседне, няма да остане незабелязано.

Джулиън обходи с поглед просторния асансьор и по пламъчетата в очите му, Грейс разбра, че в главата му се въртят пакостливи мисли.

— Можеш ли да го спреш нарочно?

Грейс се засмя.

— Да, но определено не изгарям от желание да ме хванат на местопрестъплението на работното ми място.

Джулиън сведе глава и лекичко я целуна по бузата.

— Да те заловят на местопрестъплението може да се окаже доста забавно.

Грейс го прегърна. Какво бе това у него, от което веднага й ставаше по-добре? Независимо от всичко, той винаги успяваше да направи нещата по-забавни. По-ведри.

— Ужасен си! — каза тя и неохотно го пусна.

— Така е, но това ти харесва.

Грейс отново се разсмя.

— Прав си, наистина ми харесва.

Вратите се отвориха и тя го поведе към офиса си.

Когато двамата влязоха, Лиса вдигна очи и се ококори. Тя огледа Джулиън от главата до петите и по устните й се разля усмивка.

— Доктор Грейс — закачливо каза тя, като си играеше с кичур от русата си коса. — Гаджето ви е страшно секси.

Грейс поклати глава и ги запозна, а после въведе Джулиън в кабинета си. Той се доближи до прозорците, а тя прибра чантата си в чекмеджето на бюрото и включи компютъра. Изведнъж обаче спря, усетила, че Джулиън я гледа.

— Наистина ли ще прекараш целия ден, като се мотаеш в офиса ми?

Той сви рамене.

— Не е като да имам нещо друго за правене.

— Ще ти доскучае.

— Уверявам те, че съм свикнал да скучая.

Лошото бе, че Грейс знаеше колко богат опит има той в това отношение. Сложи ръка на бузата му и си го представи затворен в книгата — сам и обгърнат от непрогледен мрак.

Повдигна се на пръсти и нежно го целуна.

— Благодаря ти, че дойде с мен днес. Не мисля, че бих могла да се справя без теб.

Той отвърна на целувката й.

— За мен е удоволствие.

В този миг интеркомът избръмча.

— Доктор Грейс, пациентът ви за осем часа е тук.

— Ще чакам отвън — каза Джулиън.