Нощни удоволствия
- Автор: Кениън Шерилин
- Серия: Нощни ловци #2
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Жанр: Любовно-фантастические романы
Электронная книга - «Нощни удоволствия». Краткое содержание книги:
Скъпи читателю,
Искало ли ти се е някога да знаеш какво е да си безсмъртен? Да се носиш в нощта и да преследваш онези, които застрашават човешките същества? Да притежаваш несметно богатство и безмерна сила? Такова е моето съществуване, но то е мрачно и опасно. Герой съм за хиляди, но никой не ме познава. И харесвам живота си точно такъв.
Или поне така си мислех, докато една нощ не се озовах вързан с белезници за най-лошия си кошмар – консервативна жена със закопчана блуза. Или както бе в случая с Аманда – със закопчана чак до брадичката блуза. Тя е интелигентна, секси, остроумна и не иска да има нищо общо със свръхестественото, или с други думи – с мен.
Да съм привлечен от Аманда Деверо противоречи на всичките ми принципи. Да не споменаваме факта, че последния път, когато се влюбих, изгубих не само човешкия си живот, но и душата си. Всеки път щом видя Аманда се улавям, че ми се иска да повярвам отново. Да повярвам, че любовта и верността съществуват.
И което е дори по-лошо – улавям се, че се питам дали е възможно жена като Аманда да заобича мъж, чието сърце е толкова освирепяло и увредено от предателства, че не е сигурно дали ще може да тупти някога отново.
Кириан Тракийски
Кириан стисна въжетата и ги задърпа с всичка сила, щом поредната вълна на паника заплаши да го погълне. Трябваше да се успокои. Знаеше го и въпреки това го измъчваха онези стари, преследващи го спомени от изтезанието му в Рим.
— Какво има? — попита Дезидерий, като пристъпи напред. — Изглеждаш малко блед, командире. Да не би да те налегнаха спомени за унизителния ти разгром? За докосването на римските екзекутори, докато подготвяха смъртта ти?
— Върви по дяволите! — Кириан натисна с пръстите на крака си спусъка в ботуша си и ритна по посока на Дезидерий.
Дезидерий отскочи назад, за да не бъде улучен.
— О, да, забравих за ботушите. След теб ще трябва да открия добрия стар Кел — следващия Нощен ловец, с когото смятам да се заема. Щом като го изкарам от играта, какво ли ще правите без оръжейния си експерт? — Той наклони глава към момичето. — Мелиса, бъди така добра да лишиш командира от ботушите му.
Кириан изскърца със зъби, щом девойката го приближи. Законът на Нощните ловци му позволяваше да се защитава от хората, които искаха да му навредят, но той не можеше да я нарани, особено след като беше и бременна. Макар да не го разбираше, тя все още бе малко момиче.
— Защо си се забъркала с него? — попита я, докато тя сваляше ботушите му.
— Щом се роди детето ми, той ще ме направи безсмъртна.
— Той не притежава тази сила.
— Лъжеш. Всички знаят, че вампирите могат да отнемат или да дават живот. Искам да съм една от вас.
Значи така Дезидерий вербуваше човешките си помощници.
— Никога не можеш да си една от нас. Ще те убие веднага щом приключи.
Тя му се изсмя.
Дезидерий изцъка с език.
— Все още се опитваш да я защитиш, въпреки че тя те подготвя за заколението ти. Колко мило. Кажи ми, толкова ли беше внимателен и към римските си братя?
Кириан се хвърли към Дезидерий, но въжетата го спряха.
Един деймон излезе от сенките с огромен чук. Кириан застина в мига, щом го разпозна. Не беше виждал такъв от повече от две хиляди години.
— Да — заяви Дезидерий и пристъпи по-близо. — Знаеш какво е това, нали? Кажи ми, помниш ли какво беше усещането, когато Валерий ти счупи краката с него? — Дезидерий наклони глава на една страна. — Не? Тогава нека освежа паметта ти.
Кириан стисна зъби, когато Дезидерий стовари чука върху лявото му коляно и мигновено раздроби костите му. Щом нанесе същия удар и върху дясното му коляно, деймонът се осмели да застане пред него.
Кириан се задържа изправен с помощта на ръцете си. Опита се да се отпусне на крака, но болката направи усилието му невъзможно. Дезидерий му се усмихна и върна чука на деймона. После извади нещо от джоба си. Кириан обезумя от ярост, щом разпозна древните римски гвоздеи, които се използваха при разпъването на кръст.
— Кажи ми, Нощни ловецо — каза Дезидерий с усмивка, — искаш ли да те вдигнем малко по-нависоко?
Аманда се стресна и се събуди. Отне й цяла минута, докато осъзнае, че е задрямала в стаята на Табита в болницата, облегната на Ник. Майка й бе заспала на кушетката, която бяха вкарали малко по-рано, а двамата с Ник бяха заели двата неудобни стола до вратата.
Табита още спеше в леглото, а лекарите искаха да следят състоянието й до сутринта. Един деймон жестоко бе порязал бузата на сестра й и щеше да остане грозен белег. Тялото й беше покрито с натъртвания и порезни рани, но докторът ги увери, че Табита ще оздравее.
Другите й сестри се бяха прибрали по настояване на майка им, но Аманда бе останала, в случай че те двете имаха нужда от нещо. С разтуптяно сърце, тя вдигна поглед към баща си, който влезе в стаята с две чаши кафе и подаде едната на Ник.
— Искаш ли моята, миличка? — попита той Аманда, предлагайки й другата чаша.
Тя се усмихна на добротата на баща си, докато не си спомни видението си.
— Добре ли си? — попита я баща й.
Аманда погледна разтревожено към Ник.
— Кириан е в беда.
Ник се засмя и отпи от кафето си.
— Сънувала си.
— Не, Ник. В беда е. Видях го.
— Успокой се, Аманда, денят ти беше лош и се притесняваш за Табита. Разбираемо е, но Кириан никога не оставя магарето си в калта. Той е добре, повярвай ми.
— Не — настоя тя. — Изслушай ме. Признавам, че мразя способностите си, но знам, че те не ме лъжат. Чувствам паниката и болката му. Трябва да го открием.
— Не можеш да излезеш — заяви баща й. — Ами ако този Дезидерий те дебне, за да те убие? Ами ако изпрати някой да те нарани, както направи с Таби?