Нощни удоволствия
- Автор: Кениън Шерилин
- Серия: Нощни ловци #2
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Жанр: Любовно-фантастические романы
Электронная книга - «Нощни удоволствия». Краткое содержание книги:
Скъпи читателю,
Искало ли ти се е някога да знаеш какво е да си безсмъртен? Да се носиш в нощта и да преследваш онези, които застрашават човешките същества? Да притежаваш несметно богатство и безмерна сила? Такова е моето съществуване, но то е мрачно и опасно. Герой съм за хиляди, но никой не ме познава. И харесвам живота си точно такъв.
Или поне така си мислех, докато една нощ не се озовах вързан с белезници за най-лошия си кошмар – консервативна жена със закопчана блуза. Или както бе в случая с Аманда – със закопчана чак до брадичката блуза. Тя е интелигентна, секси, остроумна и не иска да има нищо общо със свръхестественото, или с други думи – с мен.
Да съм привлечен от Аманда Деверо противоречи на всичките ми принципи. Да не споменаваме факта, че последния път, когато се влюбих, изгубих не само човешкия си живот, но и душата си. Всеки път щом видя Аманда се улавям, че ми се иска да повярвам отново. Да повярвам, че любовта и верността съществуват.
И което е дори по-лошо – улавям се, че се питам дали е възможно жена като Аманда да заобича мъж, чието сърце е толкова освирепяло и увредено от предателства, че не е сигурно дали ще може да тупти някога отново.
Кириан Тракийски
След няколко минути Ник влетя обратно с навъсено чело. Без да й каже нищо, той се отправи към шкафа до отсрещната стена. Отвори заключената врата, разкривайки цял арсенал от оръжия. Страхът сграбчи Аманда.
— Какво става? Кой се обади?
— Ахерон, за да обяви всеобща тревога.
Тя се намръщи. По трескавите му движения разбра, че положението е сериозно.
— Какво означава това?
Изражението му я смрази.
— Чувала ли си израза „адът се продъни“?
— Да.
— Измислен е, за да опише обявяването на всеобща тревога. По някаква причина има голяма концентрация на деймони, които излизат от бърлогите си в този район, и когато това стане, деймоните достигат пълната си мощ и започват да се хранят, независимо дали имат нужда от храна, или не. Единственото по-лошо от всеобщата тревога е слънчевото затъмнение. Тази вечер нещата ще загрубеят.
В седем часа вечерта Аманда научи от първа ръка какво е имал предвид той. Тя почистваше масата след „закуската“ на Кириан, докато Ник му докладваше накратко информацията от Ахерон. Кириан бе взел двойно повече оръжия от обикновено и тъкмо бе на входната врата, когато телефонът иззвъня. Аманда се обади.
— Мамо? — каза, когато разпозна плачещия глас. Сърцето й спря. — Какво има?
Кириан замръзнало вратата, след това се втурна към нея.
— Манди — рече майка й през сълзи. — Таби…
Аманда не искаше да чува нищо повече. Тя се задави от ридания и изпусна телефона. Следващото, което си спомняше, бе, че Кириан я държеше в обятията си, а Ник разговаряше с майка й.
Очите на Кириан потъмняха, като чу истеричните нотки в гласа на жената, с която говореше неговият скуайър, докато Аманда трепереше в ръцете му. И когато сълзите й измокриха ръцете му, той се закле да убие Дезидерий.
— Всичко е наред — прошепна на Аманда. — Само е ранена.
Тя се отдръпна и го погледна.
— Какво?
Кириан избърса сълзите от бузите й.
— Той не я убил, миличка.
Макар че, съдейки по това, което бе успял да разбере от думите на майка й, Табита бе в лошо състояние, тя щеше да оцелее. Дезидерий обаче нямаше да има този късмет.
— Табита е в болницата — съобщи Ник и затвори телефона. — За щастие са били само двама деймони и групата й е успяла да се справи с тях. — Той погледна към Кириан. — Знаеш ли, струва ми се, че Дези само си е поиграл с нея, за да те вбеси достатъчно, така че да те разконцентрира за битката ви. Няма друга причина, поради която да праща само двама деймони.
— Ник, млъкни! — скара му се Кириан. Не искаше Аманда да се разстрои още повече. Той я целуна нежно по устните. — Той ще те заведе в болницата.
Извади телефона си и се обади на Талон, който вече бе тръгнал към града. Помоли келта да дойде в дома му и да придружи Аманда, в случай че Дезидерий реши да ги причака.
— Кириан — каза младата жена, щом той затвори. — Не искам да излизаш тази вечер. Имам много лошо предчувствие.
Той също го имаше.
— Трябва да изляза.
— Моля те, послушай ме…
— Шшш — прошепна и сложи пръст на устните й. — Това ми е работата, Аманда. Това съм аз.
Веднага щом беше възможно, Кириан я настани в колата на Ник, който потегли, последван от Талон, а той самият се отправи към центъра, за да открие тази кръвопиеща, крадяща души свиня и да направи онова, което трябваше да стори още в нощта на първата им среща.
Часовете се нижеха, докато Кириан претърсваше Френския квартал за Дезидерий. Деймоните щяха да достигнат пълната си мощ тази вечер и той знаеше, че рано или късно ще се появят в главната си зона за хранене. Дезидерий, подобно на останалите си събратя, предпочиташе да ловува из Френския квартал, където можеха да бъдат открити непредпазливи и често пияни туристи. Засега обаче не се виждаше никой.
— Хей, бейби — извика му една проститутка, когато мина край нея. — Искаш ли компания?
Кириан се обърна да я погледне, после извади всичките пари, които имаше в портфейла си — около петстотин долара, и й ги подаде.
— Защо не си дадеш почивка тази нощ и не отидеш да се почерпиш?
Смаяна, жената грабна парите и побягна.
Кириан въздъхна, като я видя да се шмугва в тълпата. Горката жена. Надяваше се да оползотвори добре парите. Дори и да не го направеше, със сигурност щеше да ги употреби по-добре от него.