Нощни удоволствия
- Автор: Кениън Шерилин
- Серия: Нощни ловци #2
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Жанр: Любовно-фантастические романы
Электронная книга - «Нощни удоволствия». Краткое содержание книги:
Скъпи читателю,
Искало ли ти се е някога да знаеш какво е да си безсмъртен? Да се носиш в нощта и да преследваш онези, които застрашават човешките същества? Да притежаваш несметно богатство и безмерна сила? Такова е моето съществуване, но то е мрачно и опасно. Герой съм за хиляди, но никой не ме познава. И харесвам живота си точно такъв.
Или поне така си мислех, докато една нощ не се озовах вързан с белезници за най-лошия си кошмар – консервативна жена със закопчана блуза. Или както бе в случая с Аманда – със закопчана чак до брадичката блуза. Тя е интелигентна, секси, остроумна и не иска да има нищо общо със свръхестественото, или с други думи – с мен.
Да съм привлечен от Аманда Деверо противоречи на всичките ми принципи. Да не споменаваме факта, че последния път, когато се влюбих, изгубих не само човешкия си живот, но и душата си. Всеки път щом видя Аманда се улавям, че ми се иска да повярвам отново. Да повярвам, че любовта и верността съществуват.
И което е дори по-лошо – улавям се, че се питам дали е възможно жена като Аманда да заобича мъж, чието сърце е толкова освирепяло и увредено от предателства, че не е сигурно дали ще може да тупти някога отново.
Кириан Тракийски
Аманда изпита съчувствие, докато гледаше скованите му непохватни движения. Как можеше да задоволи нея, а самият той да не получи удоволствие? За него сигурно беше чисто мъчение. Въпреки това той не каза нищо. Докато ядеше мълчаливо, й стана жал за него. Клетият й боец. Някъде дълбоко в съзнанието й се обади тънко гласче, което я предупреждаваше, че без значение колко много го иска тя, двамата никога не биха могли да имат истинска връзка.
Аманда се събуди малко след три часа следобед. Стана, изкъпа се и се облече, докато Кириан продължаваше да спи. Господи, този мъж беше прекрасен. Едната му ръка бе вдигната над главата и в съня си той приличаше повече на малко момченце, отколкото на безсмъртен нощен воин. Тя импулсивно се наведе и целуна полуотворените му устни. Ръцете му се протегнаха и я стиснаха за гърлото толкова силно, че дишането й се затрудни.
— Кириан? — прошепна Аманда, опитвайки се да се освободи. — Скъпи, задушаваш ме.
Той не реагира. Трябваха й цели три минути, преди най-после да успее да измъкне главата си от хватката му.
— Добре — въздъхна тя, когато той се обърна на една страна. — Напомни ми друг път да не правя така.
Аманда го зави и излезе на пръсти от стаята. Завари Ник долу във всекидневната, обут с ролери, с които профучаваше от единия край до другия и разпределяше някакви документи.
— Какво правиш?
Той спря и вдигна рамене.
— Кириан се дразни, когато използвам скейтборда си в къщата.
Аманда се засмя.
— Добре, но мисля, че й ролерите няма да му харесат.
— Твърде е вероятно, но по дяволите, това място е огромно и ще е кощунство да тормозя краката си, докато се придвижвам от точка А до точка Б.
Тя пак се разсмя. Хуморът на Ник беше заразен, щом веднъж свикнеш с него. Той направи рязък завой и изчезна в кухнята. След няколко секунди, преди Аманда да е стигнала до средата на всекидневната, се върна с чаша портокалов сок за нея.
— Благодаря — каза тя, като взе чашата. — Как е Роза?
— Според Мигел е по-добре. Когато се обадих, беше будна и гледаше „Колелото на късмета“.
— Хубаво.
— Да, Кириан ще се зарадва.
Изведнъж зад нея се чу силен трясък. Ужасена, че Дезидерий нахлува в къщата, Аманда се обърна и видя голяма купчина от злато и диаманти на пода, където преди малко имаше една ръчно изработена масичка от дванайсети век.
— По дяволите — възкликна Ник с възмутено изражение. — Кириан много харесваше тази масичка. Леле, някой ден той наистина ще се вбеси.
— Какво е това? — попита Аманда, като отиде да погледне огромното количество златни кюлчета и диаманти.
Ник въздъхна.
— Заплатата.
— Моля?
Той повдигна рамене.
— Артемида не иска да проумее факта, че може просто да превежда парите по сметките на Нощните си ловци. Затова веднъж месечно купчината от злато и диаманти се изсипва на някое странно място. Последния път се получи много гадно, когато заплатата се стовари в басейна.
— Без майтап? — възкликна Аманда, изумена от количеството. — Някой би могъл да пострада.
— Като нищо. Тъкмо така е загинал третият скуайър на Кириан.
Тя се обърна да го погледне и бързо разбра, че Ник не се шегува.
— И какво правите с всичко това? — попита.
Той се усмихна.
— Започвам да се правя на свети Ник. Има един скуайър в града, който го обръща в пари. Оттам повечето отива за благотворителност. Два процента се превеждат в един скуайърски фонд, който се грижи за семействата на скуайърите, загинали при изпълнение на служебните си задължения, или за такива, които са се пенсионирали, а други два процента се изпращат на един изследователски център, където се изработват разни модни играчки за Нощните ловци.
— Кириан колко взема за себе си?
— Николко. Той живее от лихвите от парите, които е притежавал по времето, когато е бил човек.
— Наистина ли?
Младежът кимна утвърдително.
Леле. Явно е бил много богат като смъртен.
— Добре, може ли да задам един наистина невъзпитан въпрос?
Ник се усмихна.
— Искаш да разбереш колко получавам аз ли?
— Да.
— Достатъчно, за да се чувствам много щастлив човек.
Телефонът иззвъня.
Ник се пързулна към него, а Аманда занесе сока си до дивана и седна да прочете вестника. Тя остави чашата върху черната масичка за кафе с формата на ковчег.