Медичите. Кръстниците на Ренесанса [bg]

Пиеро де Медичи се изправя пред действителността на италианската политика, която също има своите плашещи страни. Но за да разберем положението, трябва да обрисуваме по-детайлно ситуацията. Владетелят на Милано Лодовико „Мавъра“ Сфорца всъщност е само регент, който трябва да управлява Милано, докато законният наследник Джан Галеацо, син на убития Галеацо Мария Сфорца, навърши пълнолетие. За да се заздравят връзките между Милано и Неапол, младият Джан Галеацо е оженен за внучката на стария крал на Неапол Феранте — Исабела. Джан Галеацо навършва пълнолетие, но Лодовико Сфорца отказва да му предаде юздите на властта с аргумента, че Джан Галеацо е неспособен да управлява Милано и е „почти пълен идиот“. В твърдението има известна истина, но съпругата на Джан Галеацо Исабела смята друго и се обръща към своя дядо краля на Неапол с искане да наложи със сила властта на мъжа ѝ. Баща ѝ, херцогът на Калабрия и наследник на трона Алфонсо, е ядосан и дава да се разбере, че възнамерява да потегли на север, както вече го е правил победоносно след провала на заговора Паци.

Лодовико от Милано се обръща към Флоренция за помощ, но Пиеро де Медичи отговаря уклончиво, съветниците му се колебаят, защото и Феранте от Неапол е съюзник на града. Лодовико се обръща за помощ към Венеция и папата — мирът в Италия е заложен на карта и само с тяхна подкрепа би могъл да бъде възстановен балансът на силите. Те обаче също увъртат — нито един владетел не иска открито да подкрепи узурпатор като Лодовико Сфорца, защото на територията, където често има по няколко претенденти за една титла, това може да има опасни последствия. Лодовико „Мавъра“ Сфорца бързо разбира, че е заплашен от изолация и цяла Италия може да се обърне срещу него.