![Медичите. Кръстниците на Ренесанса [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/2/3/6/medichite-krstnicite-na-renesansa-bg-download.jpg)
Медичите. Кръстниците на Ренесанса [bg]
- Автор: Стратърн Пол
- Год: 2007
- Язык: болгарский
- Год: Персей
- ISBN: 978-954-9420-46-3
- Переводчик: Стефан Аврамов
- Жанр: История
Электронная книга - «Медичите. Кръстниците на Ренесанса [bg]». Краткое содержание книги:
„Това е история за власт, пари и амбиции, разказана увлекателно и интригуващо, с вещина и задълбоченост“. „Съндей таймс“
След броени дни, на 8 април 1492 година, Лоренцо Великолепни умира.
Легендата разказва, че цяла Флоренция придружава Лоренцо де Медичи до гроба му, а откритото показване на мъката от страна на обществото потвърждава по един неизречен начин приемствеността на Пиеро. Някои изследователи намекват, че това наистина е само миг, скалъпен от Медичите, и всъщност обществото изобщо не тъжи за Лоренцо, което с оглед на проблемите в града изглежда по-вероятно. И в двата случая Пиеро го наследява като некоронован принц на Флоренция, защото никой не е в състояние да попречи на това.
В Рим умиращият Инокентий VIII дава израз на страховете на мнозина — сега, когато Лоренцо, „стрелката на италианския компас“, го няма, мирът няма да бъде запазен дълго. След три месеца Инокентий VIII е наследен на папския престол от Александър VI, който печели чрез прост и ефикасен, но много скъп начин — подкупва съперниците си да го подкрепят. За тази цел отиват ни повече, ни по-малко от цял керван мулета със злато и скъпоценни камъни и общо взето всички са съгласни, че това е първият случай, когато някой на практика купува папството. Александър VI е представител на рода Борджия, произлизащ от Испания, понтификатът му се характеризира с една нова безпощадност и амбиция, а на италианската политическа сцена се появява нов безкомпромисен играч.
Пиеро де Медичи наследява баща си, когато е на двадесет и една години, Лоренцо е с година по-голям, когато наследява своя. Сравненията с Лоренцо Великолепни са неизбежни, независимо от това кой идва на власт, макар че Пиеро прилича на баща си в много отношения. Той също е решителен и обича да се забавлява, но смята, че притежава изключителен вкус за изкуството и е доста добър поет. За съжаление не е никакъв поет и, от друга страна, не насърчава кой знае колко младия Микеланджело, с когото израства.
Преди всичко Пиеро с удоволствие оставя всекидневните дела по управлението на Флоренция в ръцете на опитния съветник на баща си Пиеро Довизи да Бибена, а управлението на банката — на стария Джовани Торнабуони. През 1480 година банка „Медичи“ е принудена да затвори клоновете си в Лондон и Брюж и през по-голямата част от властването на Лоренцо финансовата институция оцелява с доста сериозно намалени приходи, като почти със сигурност е подпомагана от време на време с отклонени тайно от Лоренцо пари от флорентинската хазна. Същевременно флорентинската търговия с вълна все повече запада, а обеднелите работници и дребни търговци са едни от първите, които прииждат в паството на Савонарола. Нито Медичите, нито Флоренция могат вече да си позволят големите и харесвани от всички празненства, които правят бащата на Пиеро толкова популярен сред гражданите.
Въпреки това Пиеро с всичко показва, че желае да върви по стъпките на Лоренцо, макар че демонстрира и истинско неразбиране за управлението му. Пиеро гледа на Лоренцо, а и на себе си, като на бляскав принц, любимец на съдбата, водещ играч на италианската политическа сцена и обожаван от населението владетел. Но не притежава нито грам от прочутото очарование на своя баща и си съставя погрешно мнение за основите на неговото управление. Родът Медичи е център на един добре смазан политически апарат, който се нуждае от непрекъснато внимание — награди, важни постове и подаръци трябва редовно, тактично и разсъдливо да бъдат раздавани. Без тях съществува опасност вечно повратливата лоялност в сферата на флорентинската политика да се окаже измамна. Пиеро подценява и баланса на силите, поддържащ мира на голямата италианска сцена. Съчетанието от грешни преценки във вътрешно и външнополитическо отношение му спечелва прякора „Злочестия“. Съмнително е обаче дали дори и бащата на Пиеро би успял да преодолее поредицата от злополучни събития, които започват да се случват.
Във Флоренция Савонарола продължава с ревностните си проповеди, като казва на все по-голямото и обладано от страх паство, че във виденията си вижда „огнен кръст, виснал в тъмните облаци над Флоренция“. Призовава всички граждани да се покаят, преди да стане прекалено късно, ругае срещу неописуемите пороци, обхванали Църквата на всяко ниво, включително и най-високия от всички постове. Всички знаят какво има предвид, защото репутацията на Родриго Борджия е прословута, още преди той да се е превърнал в папа Александър VI. Пророчеството на Савонарола за смъртта на Лоренцо де Медичи и Инокентий VIII се оказва вярно, сега той предрича смъртта на третия „деспот“, седемдесетгодишния крал на Неапол Феранте. Според монаха това събитие ще бъде последвано от апокалиптичното нашествие на огромна чуждестранна армия в Италия, което ще се спусне от Алпите, за да опустоши цялата земя като „бръснари-хирурзи, които със своите сатъри режат заболелите и счупени крайници.“