Огненото разпятие [bg]

 - Не бързаш с разпита - отбеляза Радо, щом шефът му сви към болницата, вместо да изкачи стъпалата на областната дирекция.

- Не бързам - призна си Мишената.

- Ами ако оня повика адвокат?

- Няма да му помогне.

- Защо отиваме в болницата? - учуди се Радо. - Аладжов сигурно още спи...

- Сигурно... Но малката котка е будна - погледна го шефът му. - Сега вече всичко ще си каже!

- Само ако й покажеш любимия на носилка!

- Може и до там да стигна! - заклати глава комисарят, а после си призна: - Още не сме готови за разпит... А едно късче от пъзела липсва...

- Признанията на Рая Станева.

- Точно.

Влязоха в хирургичното отделение и видяха момичето на количка, водено от санитарка, да влиза в манипулационната. Намъкнаха се след тях въпреки протестите на медицинската сестра. Мишената безцеремонно изгони болничния персонал от стаята.

- Моме, поне днес ще кажеш ли нещо?

Рая само затвори очите си, а ръцете й търсеха опора в облегалките на инвалидната количка. Мишената седна на кушетката, завъртя момичето към себе си и започна бавно да разказва:

- Тази нощ беше ужасна... Евлоги изчезна от ателието... Знаеш ли къде го открихме?

Момичето не го поглеждаше. Комисарят продължи:

- Твоят любим, натъпкан с наркотици, полят с бензин...

Сега Рая отвори ужасено очи и изкрещя:

- Спасихте ли го?

- Ще ти отговоря, но първо ти си на ред - и Мишената посочи към бинтованите стъпала на момичето.

- Изгорих си краката.

- Отдавна знам. Само не ми каза как...

- Въглени бяха паднали от печката... - Момичето изрече предварително намисления отговор.