Огненото разпятие [bg]

- Затова го изтърсих на една пейка пред пощата. Не можех да рискувам, като го върна в ателието.

- Евлоги Аладжов не нарисува желаната от теб картина - ухили се комисарят.

- Така и не разбрах защо...

- Ние обаче знаем. - Усмивката на Мишената стана още по-голяма.

- Не ти вярвам - отвърна мъжът.

- Давай нататък!

- Гого Хисарски ми даде идеята за мащабно платно - „Носенето на кръста“... Старецът караше художника да рисува „богоугодни“ картини... - Той отново се разсмя.

- Аладжов няма такава картина - обади се Радо.

- Не всичко върви по план - сви рамене подпалвачът.

- Доказателството за това твърдение е фактът, че ти си тук - изговори бързо Мишената.

- За кратко, надявам се - отвърна престъпникът. - Но бях го измислил перфектно... Скитникът носи горящия кръст, отстрани се спуска водопадът... Оги стои в ниското... Когато старецът видя художника, ги оставих да се разберат сами в нощта... - ухили се той.

Известно време мълчаха, докато комисарят нехайно подхвърли:

- До кой палеж стигнахме?

- Пожарът в циганската махала - отговори Радо, а Мишената го погледна смръщено.

- Видяхте ли картината? - попита ги престъпникът. - Тя не беше по план. Скитникът я измисли. Затова ми беше трудно да открия точните типажи. Обикалях два дни из махалата, даже се притесних, че ще ме запомнят...

- Защо в стаята на детето е нямало дори дим? - сети се комисарят за думите на Никола Угаров.

- За да може пожарникарят да го спаси - ухили се арестантът. - Уплътних вратата на стаята, в която спеше детето, с мокри кърпи. Отворих прозореца, за да влиза чист въздух иронично изрече последните думи мъжът. - Каква смрад се носи из махалата!

- А бабата трябваше да изгори, така ли? - прекъсна го младият полицай.

- Беше по план - нагло отговори разпитваният. - Нали Оги така я беше нарисувал?

- Не сте прав - обади се Радо. - Според художника старицата е символизирала смъртта, която иска да унищожи пожарникаря и детето.

- Не съм го схванал така.

- Нали много разбираш от живопис? - иронично подхвърли Донов.

- Разбирам - ядно изрече мъжът.

- Жената загина. Казва се Манка Панева - мрачно произнесе комисарят. - Задуши се от дима.

- Да не би да жалиш за нея? - изненада се арестуваният. - Те са като хлебарките - няма спасение от тях...

- Говорим за човешки живот - ядосано го прекъсна Мишената. - Запомни името на жертвата Манка Панева, на четиридесет и три години... Малко по-възрастна от теб.

- Не ми пука коя е! - произнесе мъжът, а после попита комисаря със спокоен тон: - Да не си член на някоя ромска фондация?

- Не съм - отговори Донов. - Но ако сега те оставя в центъра на махалата и им прошепна само за това твое престъпление...

- Няма да го направиш - нагло отговори арестуваният. - Пък и аз не съм от плашливите...

- Защо тогава въртиш очи наляво-надясно? - подхвърли Донов. - И наистина миришеш на пор!