Огненото разпятие [bg]

Тогава чу зад себе си резки спирачки от автомобил, тряскане на врати и един познат глас се провикна към баира с пълна сила:

- Оги, не го прави! Не се погубвай! Винаги има надежда!

Мишената се закани, че ако оцелее тази нощ, със сигурност ще я удуши. Не му остана друг изход - пусна сигналната ракета и на нейната светлина успя да огледа обстановката. Върху кръста вече се чернееше сянка. Някакъв човек прикри с ръце лицето си и побягна към гората. Комисарят се втурна нагоре и освети с прожектора си кръста. Оги висеше, омотан е въжета върху дървените греди, ужасно вонеше на бензин и алкохол и едва дишаше. Полицаят си спомни, че предния път не разбраха как точно е подпален стареца, но най-вероятно бе от разстояние... Затова извади джобния си нож и сряза въжетата, които държаха художника за кръста. Оги се изсули на земята, Мишената пипна сънната му артерия - пулсът бе значително забавен.

После комисарят дочу глух тътен, идващ от ниското, и разбра, че колегите му, без да се прикриват, се изкачват по хълма. Но откъм гората беше тихо и той изтръпна от страх заради Радо.

- По-бързо! - изкрещя Донов към полицаите в ниското. Вървете натам по посока на гората!

Трима колеги пристигнаха първи и включиха своите прожектори към мястото на изправения кръст.

- Насочете ги към гората! - нареди Мишената, а после не издържа и се провикна: - Радо, жив ли си?

Дори нямаше ехо да му отговори. Гората чернееше и мълчеше.

- Радо, обади се! - извика отчаяно комисарят.

Не издържа и тръгна натам. Бе на десетина метра от нея, когато от мрака излезе Радо. Мишената се спусна към него и го задуши в прегръдката си. Бързо каза: