Заразата [bg]
- Автор: Торо Гильермо Дель, Хоган Чак
- Серия: Напаст #1
- Год: 2009
- Язык: болгарский
- Год: Студио Арт Лайн
- ISBN: 978-954-92533-1-3
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Ужасы
Электронная книга - «Заразата [bg]». Краткое содержание книги:
Те винаги са били тук. Вампирите. Гнездят и се хранят. Скрити е тъмнината. Дебнещи. От хилядолетия. Но сега правилата на древен договор са престъпени и балансът е нарушен. Настъпва техният час. След седмица целият Манхатън ще бъде завладян.След три месеца САЩ. След шест месеца — целият свят.
„Първата част от трилогия, изплетена с омагьосваща интрига. Наистина незабравима история, от която не може да се откъснеш, след като прочетеш първата страница.“ Клайв Къслър
„Дръжте лекарствата си за сърце наблизо: ЗАРАЗАТА може да ви завладее — достатъчно страховита е, за да убива. Обичам я.“ Грегъри Макгуайър
„Дел Торо и Хоган са създали вкусно призрачна страховита история, която буквално ще накара космите по врата ви да настръхнат. ЗАРАЗАТА е мястото, където Брам Стокър среща Стивън Кинг и Майкъл Крайтън. Просто не е възможно да се направи по-добре.“ Нелсън Демил
„Кръв и апокалипсис, смесени в една ужасяваща история, която е сякаш изтръгната от горещите заглавия на пресата. Невероятно живописна, със страхотен ритъм. ЗАРАЗАТА едновременно те завладява и ужасява. Нямам търпение да видя къде ще ни отведат Дел Торо и Хоган.“ Джеймс Ролинс
„На всеки няколко десетилетия вампирският жанр започва да залязва и страхът от Неживите умира в нас. Но точно тогава се появява Ричард Матисън или Стивън Кинг и… статутът на вампирите се възстановява. Този път сред съживителите са Гийермо дел Торо и Чък Хоган с техния нов ужасяващ роман ЗАРАЗАТА, достоен наследник на АЗ СЪМ ЛЕГЕНДА и СЕЙЛЪМС ЛОТ.“ Дан Симънс
Стоеше изправена над спящото му тяло и стискаше мачетето подобно на Дамоклев меч, готов да се стовари и при най-лекото му движение.
После леко отпусна ръката си и острието на оръжието докосна тялото ѝ. Осъзна, че той вече бе само призрак. Мъж, завърнал се от мъртвите. Привидение, решено да я измъчва вечно. Никога нямаше да се освободи от него.
И докато тези мисли се въртяха в главата ѝ, Херман отвори очи.
Клепачите оголиха очните му ябълки и той се втренчи право нагоре.
Глори замръзна. Искаше да избяга, искаше да закрещи… Но и двете неща ѝ бяха непосилни. Главата на Херман се извъртя и втренчените му очи се спряха отгоре ѝ. Същият подигравателен поглед, както винаги. Същата насмешлива усмивка. Изражението, след което винаги идваше лошото.
И тогава нещо в главата ѝ прещрака.
По същото време, през четири къщи надолу по улицата, четиригодишната Луси Нийдъм седеше на дворната алея и хранеше кукличката си Бейби от плик с „Чийзит“. Детето спря да дъвче хрупкавите бисквити и се вслуша в приглушените писъци и силното посичащо шшък… шшък, идващо от… някъде наблизо. Озърна се към дома си, а след това — на север. Сбърчи носле нагоре в невинно объркване. Застана неподвижно с отворена уста, боядисана в оранжево от полусдъвканите бисквити със сирене. Слушаше най-странните звуци, които бе чувала някога. Тъкмо да каже на тате, който се зададе от къщи с телефон в ръка, когато пликът „Чийзит“ се разсипа. Тя клекна и взе да яде изпопадалите по земята бисквити, а после, след като ѝ се развикаха, забрави за случката.
Глори стоеше задъхана насред таванската стая. Повдигаше ѝ се, но продължаваше да стиска мачетето с двете си ръце. Херман лежеше накълцан между лепкавите розови парчета изолация, а цялото помещение беше оплискано в бяло.
Бяло?
Жената потръпна в погнуса и огледа делото си. На два пъти острието на оръжието се беше забило в напречната греда. В ума си бе видяла как Херман се опитва да ѝ го отнеме, а тя трябваше да го разклати силно, за да го освободи… и да продължи да посича плътта му.
Отстъпи крачка назад. Имаше чувството, че някак е излязла от тялото си. Стореното от нея беше невероятно.
Главата на Херман се беше изтъркаляла между две греди. Лицето с подигравателната си усмивка беше захлупено надолу. Върху едната му буза се бе лепнало пухкаво парче фибростъкло, което ѝ заприлича на захарен памук. Торсът му беше накълцан на късове, бедрата му — посечени до костта, а от слабините му бликаше бяло.
Бяло?
Усети как нещо се промушва в пантофа ѝ. Видя по него кръв, червена кръв и осъзна, че някак е наранила лявата си ръка, макар да не усещаше болка. Вдигна я, за да я огледа и по шперплата закапаха тлъсти червени капки.
Бяло?
Видя нещо тъмно и дребно да пролазва. Погледът ѝ беше замъглен и тя мигаше, все още обладана от убийствена ярост. Не можеше да се довери на очите си.
Усети сърбеж на глезена си под окървавения си пантоф. Неприятното усещане продължи нагоре по крака ѝ и тя плесна по бедрото си с плоското на лепкавото бяло острие.
После… ново гъделичкане отпред на другия ѝ крак. Отделно от това на китката ѝ. Разбра, че я е обзела някаква истерична реакция все едно, че я нападат буболечки. Залитна още крачка назад и едва не падна от шперплатовата пътека.
След това последва крайно изнервящото усещане за нещо, което пълзи около слабините ѝ… а после внезапна, рязка болка в ректума. Нещо пълзящо навътре, което я накара да подскочи и да впие пръсти в задника си все едно, че щеше да се изпусне. Сфинктерът ѝ се разшири и тя дълго време стоя така като парализирана, докато чувството започна да заглъхва. Позволи си да отпусне ръце и да вдиша. Трябваше да си вземе вана. Друг гърч я разсея, този път вътре по ръкава на блузата ѝ. И усети изгарящ сърбеж над раната на ръката си.
Последвалата разкъсваща болка дълбоко от вътрешностите ѝ я накара да се прегъне на две. Мачетето падна върху шперплата и от устните на Глори се изтръгна писък на ужасна, непоносима болка. Усети как нещо пропълзя нагоре по ръката ѝ. Пълзеше под плътта ѝ, а кожата ѝ се гърчеше. Още пищеше, когато друг тънък колкото капиляр червей пропълзя иззад врата ѝ, плъзна се по челюстта до устата ѝ, хлъзна се по вътрешната стена на бузата ѝ се спусна с гърч към гърлото ѝ.
Нощта настъпваше бързо, докато Еф караше на изток по Крос Айлънд Паркуей към окръг Насау.