Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Ужасы » Заразата [bg]
Заразата [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Заразата [bg]

Электронная книга - «Заразата [bg]». Краткое содержание книги:

Създателят на наградения с OSCAR® „Лабиринтът на Фавна“ и носителят на наградата „Хамет“ въплъщават въображението си в този дързък, епичен роман за ужасяващата битка между човека и вампирите, която застрашава съдбата на цялото човечество. Това е първата част на една вълнуваща трилогия, изключително събитие на световния литературен пазар. Гийермо дел Торо и Чък Хоган представят: Боинг 777 пристига на летище Кенеди и рулира към своята писта, когато изведнъж замира. Всички сенници на прозорците са спуснати. Всички светлини са загасени. Всички канали за комуникация мълчат. Екипите на земята не могат да дадат отговор какво се случва и затова на помощ е извикан екип от центъра за борба с биологичните зарази. Доктор Еф Гудуедър, ръководител на спешното звено, приема обаждането и се качва първи на борда на самолета. Това, което открива, смразява кръвта във вените му. В една заложна къща в Испански Харлем бившият професор, оцелял след Холокоста, Абрахам Сетракян знае какво се случва и знае, че е настъпил моментът и войната започва… Започва битка от библейски мащаб, след като вампирски вирус заразява Ню Йорк и продължава да се разпространява по улиците. Еф и Сетракян, заедно с техният разнороден екип, трябва да открият начин да спасят града, преди да стане твърде късно. Роден и израснал в Гуадалахара, Мексико, Гийермо дел Торо прави режисьорския си дебют през 1993 год. с филма „Кронос“. След това режисира „Мимикрия“, „Гръбнака на дявола“, „Блейд 2“, „Хелбой“ — 1 и 2, „Лабиринтът на Фавна“, които получават одобрението и на критиката и на публиката и му донасят три награди OSCAR®. В момента той режисира двете части на филма по романа „Хобит“ на Толкин, продуциран от Питър Джаксън. Чък Хоган е автор на няколко известни романа, между които „Принцът на Крадците“ и „The Standoff“, носители на награда „Хамет“ за 2005 година. Стивън Кинг го нарича „един от десетте най-добри писатели на годината“.
Те винаги са били тук. Вампирите. Гнездят и се хранят. Скрити е тъмнината. Дебнещи. От хилядолетия. Но сега правилата на древен договор са престъпени и балансът е нарушен. Настъпва техният час. След седмица целият Манхатън ще бъде завладян.След три месеца САЩ. След шест месеца — целият свят.
„Първата част от трилогия, изплетена с омагьосваща интрига. Наистина незабравима история, от която не може да се откъснеш, след като прочетеш първата страница.“ Клайв Къслър
„Дръжте лекарствата си за сърце наблизо: ЗАРАЗАТА може да ви завладее — достатъчно страховита е, за да убива. Обичам я.“ Грегъри Макгуайър
„Дел Торо и Хоган са създали вкусно призрачна страховита история, която буквално ще накара космите по врата ви да настръхнат. ЗАРАЗАТА е мястото, където Брам Стокър среща Стивън Кинг и Майкъл Крайтън. Просто не е възможно да се направи по-добре.“ Нелсън Демил
„Кръв и апокалипсис, смесени в една ужасяваща история, която е сякаш изтръгната от горещите заглавия на пресата. Невероятно живописна, със страхотен ритъм. ЗАРАЗАТА едновременно те завладява и ужасява. Нямам търпение да видя къде ще ни отведат Дел Торо и Хоган.“ Джеймс Ролинс
„На всеки няколко десетилетия вампирският жанр започва да залязва и страхът от Неживите умира в нас. Но точно тогава се появява Ричард Матисън или Стивън Кинг и… статутът на вампирите се възстановява. Този път сред съживителите са Гийермо дел Торо и Чък Хоган с техния нов ужасяващ роман ЗАРАЗАТА, достоен наследник на АЗ СЪМ ЛЕГЕНДА и СЕЙЛЪМС ЛОТ.“ Дан Симънс
1 ... 91 92 93 94 95 96 97 98 99 ... 163
Перейти на страницу:

— Направихте го с пилота.

Еф се затрудни.

— Онова беше друго. Той нападна Нора и Джим… нападна мен.

— Философията ви за самозащита, ако се приложи вярно, е абсолютно уместна и в тази ситуация.

— Също и философията за геноцид.

— Ами ако това е тяхната цел? Тоталното подчиняване на човешката раса? Какъв би бил отговорът ви?

Еф нямаше желание да се въвлича в абстрактни разсъждения. Гледаше своя колега. Приятеля си.

Сетракян осъзна, че няма да може да промени мнението му. Все още не.

— Заведете ми при останките на пилота тогава. Може би ще успея да ви убедя.

Никой не обели дума, докато асансьорът ги спускаше към подземните етажи. Там се озоваха пред моргата. Вратата ѝ, която се предполагаше да е заключена, зееше широко отворена. Отпред имаше струпани полицаи, сред които се виждаше и администраторката на болницата.

Еф се понесе към тях.

— Какво си въобразявате, че правите тук?

Видя, че касата на вратата е издраскана, металната рамка — огъната и изкъртена, а ключалката — избита навън.

Не администраторката беше отворила вратата. Нещо друго я беше разбило.

Еф бързо надникна вътре.

Масата беше празна. Тялото на Редфърн го нямаше.

Еф се обърна към администраторката за повече информация. С изненада видя, че се е отдръпнала на няколко крачки в коридора. Говореше с полицаите и се озърташе през рамо към него.

— Нямаме повече работа тук — каза Сетракян.

— Но аз трябва да разбера къде са останките.

— Изчезнали са. Никога повече няма да се върнат. — Старецът го стисна за рамото с изненадваща сила. — Вярвам, че са осъществили целта си.

— Целта? Каква е тя?

— Отвличане, в крайна сметка. Защото не са по-мъртви от спътниците си, които лежаха в моргите.

Шийпсхед бей, Бруклин

Докато търсеше онлайн информация какво се прави, когато съпругът почине без да е оставил завещание, наскоро овдовялата Глори Мюлер попадна на статия за липсващите трупове от Полет 753. Проследи линка, който препращаше към „РАЗВИТИЕ НА СЛУЧАЯ“. След час Федералното бюро за разследване щяло да даде пресконференция, за да обяви ново и по-голямо възнаграждение за всякаква информация около изчезналите от моргата тела на жертвите от трагедията „Реджис еър“.

Съобщението предизвика в душата ѝ дълбока нотка на страх. Неясно защо си спомни как предната нощ се събуди от някакъв кошмар, а после чу звуци от тавана.

От съня, който я беше събудил, помнеше само, че Херман, починалият ѝ наскоро съпруг, се е върнал от мъртвите. Станала беше някаква грешка и странната трагедия на Полет 753 изобщо не беше се случила. Херман се беше появил на задната врата на дома им в Шийпсхед бей с усмивка „Мислеше си, че си се отървала, а?“ и си поиска вечерята.

Пред хората Глори беше изиграла полагащата ѝ се роля на тихо скърбяща вдовица и щеше да продължи да го прави, докато траеха всички съдебни процедури, през които сигурно щеше да се наложи да премине. Но беше може би единствената, която смяташе, че трагичните обстоятелства, отнели живота на човека, с когото живееше от тринайсет години, са всъщност Божи дар.

Тринайсет години брак. Тринайсет години непрекъснати обиди и насилие, което набираше сили с времето и все по-често се проявяваше и пред децата — две момчета на девет и на единайсет. Глори живееше в постоянен страх от промените в настроенията му. През последната седмица дори си беше представяла как взима момчетата и се маха, докато той бди над умиращата си майка в Хайделберг. Това обаче беше само мечта, чието приложение на практика бе твърде рисковано. И къде би могла да отиде? И по-важното, какво щеше да им направи той, ако ги намереше? А тя знаеше, че ще ги намери.

Но Господ беше добър. Най-после беше отвърнал на молитвите ѝ. Тя и децата ѝ бяха свободни. Тъмният плащ на насилието се бе вдигнал от дома им.

Отиде до стълбището и погледна нагоре към втория етаж. Загледа се в капака на тавана и в увисналото въже за дърпане.

Енотите. Бяха се върнали. Херман първи ги бе открил. Беше хванал една миеща мечка да се крие там, след което измъкна полуделия от страх натрапник вън в задния двор и го преби за пример пред момчетата…

Повече не. Нямаше от какво да се бои повече. Момчетата нямаше да са вкъщи поне още час и тя реши да се качи горе. Без друго се канеше да прегледа вещите на Херман. Денят за разчистване беше във вторник и дотогава трябваше да е готова.

Имаше нужда от оръжие и първото, за което се сети, бе мачетето на Херман. Беше го донесъл у дома преди няколко години и го държеше увито в маслен парцал в затворената пластмасова барака за инструменти до стената на къщата. Когато го попита защо изобщо му е такова нещо — сечиво за джунглата точно тук, в Шийпсфилд бей — само ѝ беше изръмжал:

1 ... 91 92 93 94 95 96 97 98 99 ... 163
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)