Заразата [bg]
- Автор: Торо Гильермо Дель, Хоган Чак
- Серия: Напаст #1
- Год: 2009
- Язык: болгарский
- Год: Студио Арт Лайн
- ISBN: 978-954-92533-1-3
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Ужасы
Электронная книга - «Заразата [bg]». Краткое содержание книги:
Те винаги са били тук. Вампирите. Гнездят и се хранят. Скрити е тъмнината. Дебнещи. От хилядолетия. Но сега правилата на древен договор са престъпени и балансът е нарушен. Настъпва техният час. След седмица целият Манхатън ще бъде завладян.След три месеца САЩ. След шест месеца — целият свят.
„Първата част от трилогия, изплетена с омагьосваща интрига. Наистина незабравима история, от която не може да се откъснеш, след като прочетеш първата страница.“ Клайв Къслър
„Дръжте лекарствата си за сърце наблизо: ЗАРАЗАТА може да ви завладее — достатъчно страховита е, за да убива. Обичам я.“ Грегъри Макгуайър
„Дел Торо и Хоган са създали вкусно призрачна страховита история, която буквално ще накара космите по врата ви да настръхнат. ЗАРАЗАТА е мястото, където Брам Стокър среща Стивън Кинг и Майкъл Крайтън. Просто не е възможно да се направи по-добре.“ Нелсън Демил
„Кръв и апокалипсис, смесени в една ужасяваща история, която е сякаш изтръгната от горещите заглавия на пресата. Невероятно живописна, със страхотен ритъм. ЗАРАЗАТА едновременно те завладява и ужасява. Нямам търпение да видя къде ще ни отведат Дел Торо и Хоган.“ Джеймс Ролинс
„На всеки няколко десетилетия вампирският жанр започва да залязва и страхът от Неживите умира в нас. Но точно тогава се появява Ричард Матисън или Стивън Кинг и… статутът на вампирите се възстановява. Този път сред съживителите са Гийермо дел Торо и Чък Хоган с техния нов ужасяващ роман ЗАРАЗАТА, достоен наследник на АЗ СЪМ ЛЕГЕНДА и СЕЙЛЪМС ЛОТ.“ Дан Симънс
— Човек никога не знае.
Тези постоянни завоалирани заплахи бяха част от ежедневието ѝ. Тя дръпна ключа от куката зад вратата на килера, излезе навън и отключи катинара. Намери намасления вързоп под купчина дворни сечива и стар комплект за крокет, който бяха получили като сватбен подарък (сега щеше да го използва за подпалки). Занесе вързопа в кухнята, остави го на масата и се поколеба малко, преди да го развие.
Винаги беше приписвала зло на този предмет. Винаги си беше представяла, че по някакъв начин щеше да се окаже важен за съдбата на това домакинство, може би като инструмент на собствената ѝ смърт от ръцете на Херман. Ето защо го разви много внимателно все едно, че смъква пелените на спящо демонично бебе. Херман никога не беше обичал да пипа любимите му вещи.
Острието беше дълго, широко и плоско. Дръжката беше с увити кожени ивици, изтъркани до светлокафяво от ръката на предишния собственик. Вдигна го и го завъртя, усещайки тежестта на странния предмет в ръката си. Улови отражението си във вратата на микровълновата печка и то я изплаши. Жена, застанала с мачете насред кухнята.
Той я беше подлудил.
Заизкачва се по стълбите, стиснала сечивото в ръка. Спря под таванския капак и се пресегна за долния възел на висящата въжена дръжка. Скърцащите пружини поддадоха и капандурата се открехна на около 45 градуса. Този шум трябваше да подплаши всякакви промъкнали се горе твари. Ослуша се за тропане и шумолене, но не чу нищо.
Посегна към високия ключ на стената, но лампата горе не светна. Прещрака още два пъти, но пак без резултат. Не беше се качвала на тавана от Коледа и крушката можеше и да е изгоряла досега. Между покривните греди беше изрязано малко прозорче, което щеше да ѝ осигури достатъчно светлина.
Разгъна сгъваемата стълба и се заизкачва. Три стъпала по-нагоре очите ѝ се изравниха с пода на таванското помещение. Още беше недовършено. По земята между голите фуги имаше покрита с розово фолио настилка от фибростъкло. От четирите краища към центъра беше нареден шперплат на кръст така, че да се образува пътека до всяка от четирите зони на тавана.
Горе се оказа по-тъмно, отколкото беше очаквала, но после видя, че два от старите сандъци с дрехи бяха преместени и затулваха ниското таванско прозорче. Дрехи отпреди живота ѝ с Херман, запечатани в найлонови чували и забравени цели тринайсет години. Тръгна по шперплатовата пътечка и избута раклите, за да влезе повече светлина. В ума ѝ просветна идеята да порови из дрехите и да си припомни предишното си съществуване. Точно тогава видя голата ивица зад шперплата. Мястото между две дълги напречни греди, откъдето по някаква причина изолацията беше изтръгната.
След това забеляза още една оголена ивица.
И друга.
Замръзна на място. Внезапно изпита усещането за нечие присъствие зад гърба си. Страх я беше да се обърне… но после си спомни за мачетето в ръката си.
Зад нея, срещу изправения ръб на таванската стая, възможно най-далеч от слънчевата светлина, липсващите късове от изолацията бяха струпани на неравна купчина. Част от фибростъклото бе така накъсано, като че някакво животно си беше свило гигантско гнездо.
Това не беше енот. Нещо по-голямо. Много по-голямо.
Купчината бе съвършено неподвижна. Струваше ѝ се, че крие нещо. Да не би Херман да беше започнал някакъв странен проект без знанието ѝ? Що за мрачна тайна бе затрупал тук?
Вдигнала мачетето в дясната си ръка, Глори дръпна края на едно парче. То се измъкна на дълга ивица от купчината, а отдолу…
… нищо.
После задърпа ново парче… и спря, щом под него се показа космата мъжка ръка.
Глори познаваше тази ръка. Познаваше и дланта към нея. Познаваше прекрасно и двете.
Не можа да повярва на очите си.
Вдигнала мачетето пред гърдите си, тя издърпа нова ивица фибростъкло.
Ризата му. Една от любимите му ризи, които носеше дори през зимата, с къси ръкави и с копчета догоре. Херман беше суетен мъж, гордееше се с косматите си ръце. Ръчният му часовник и брачната му халка ги нямаше.
Видяното я закова на място. Разтресе се от ужас. Все пак трябваше да се увери. Посегна към нова ивица и когато я издърпа, повечето от останалата изолация се свлече на пода.
Мъртвият ѝ съпруг Херман спеше на таванския под върху постеля от накъсано розово фибростъкло. Напълно облечен, освен голите си мръсни стъпала, окаляни сякаш бе вървял бос.
Не можа да преглътне шока. Нямаше как да се справи с това. Мъжът ѝ, от когото си бе помислила, че се е отървала. Тиранинът. Побойникът. Изнасилвачът.