Монетата [bg]

— Не си ли се изкушавал да задържиш за себе си нещата, които си… взимал?

— Никога. — Том се усмихна. — Това е едно от първите правила, които научаваш. Свършваш работата и продължаваш по-нататък. Не можеш да си позволиш да се влюбиш в нещата, които крадеш.

Той протегна ръка и Дженифър с нежелание му върна яйцето.

Том го опакова и го прибра.

— Да се обадим на Арчи.

— На кого?

— Един… колега.

Той започна да набира номера. Тя седна до него.

— Аз съм — каза Том.

— Всичко наред ли е? Има ли проблеми? — чу се загриженият глас на Арчи.

— Не. Взех го.

— Взел си го? Слава богу. Браво!

— Благодаря. — Том се усмихна на облекчението и радостта на приятеля си.

— Някакви проблеми? — Арчи се успокои и тонът му стана делови.

Том се изсмя.

— Може да се каже, Арчи. Споменавал ли си пред някого кога и къде ще извърша удара?

— Не, разбира се. За какъв ме мислиш?

— Добре, добре.

— Защо? Какво се случи?

— Ами, тъкмо се измъквах…

— Да си го начукам! — прекъсна то Арчи. — Споменах го пред един човек. Не точно къде ще извършиш удара, но в кой град е предметът.

— На кого?

— На Касий. Снощи.

— Касий? За бога, Арчи. На чия страна си?

— Знам. Съжалявам. Той ме изненада. Защо? Какво стана?

— Някой простреля лебедката, за да ме хванат.

— Защо Касий ще иска да отмъкне нещо, а после да ти попречи, докато го задигаш, по дяволите? Няма логика. Трябва да е бил някой друг.

— Може би.

— Как се измъкна?

— Дженифър ми помогна.

— Федералната агентка? Занасяш ме.

— Не.

— Каква е играта й? Сигурно иска нещо.

— Може би. — Том погледна Дженифър, която заинтригувано слушаше разговора. — Вече не съм сигурен в нищо. После ще говорим за това. Сутринта ще оставя яйцето и екипировката при Фльор. Може да ги вземеш оттам.

— Няма проблем. И, Том…

— Да?

— Благодаря.

— Няма за какво.

Линията прекъсна. Том се обърна към Дженифър.

— Всичко стана ли ти ясно?

Тя кимна. Изражението й беше сериозно.

— Предполагам, че Арчи продава вещите, които ти крадеш. Казал е на Касий за удара. И сега ти мислиш, че Касий нарочно се е опитал да те вкара в капан в музея. И не знаеш защо.

— А ти?

— Отговорът е в Истанбул. Трябва да е там. Ще уредя пътуването ни. Макс ще се погрижи за билетите.

— Не трябва ли да се обадиш на шефа си и да му разкажеш какво се случи?

— Ще го направя, но първо трябва да си починем. — Тя замълча и го погледна в очите. — Между другото, кое беше онова момиче?