Трите дъщери на Ева [bg]

– Да, но Турция не е същата – обади се националистът архитект. – Вече не е онова кротко агънце. Нито пък е болникът на Европа. Сега Европа се бои от нас и би направила всичко, за да промени това.

Магнатът веднага се съгласи.

– О, те знаят как да сътворят хаос. Невидима ръка натиска бутон и всичко отново пламва, сред кръвопролития и жестокост. Трябва да сме нащрек!

Някои мъже кимаха, други мълчаха.

Пери заговори спокойно сред задимената стая:

– Това, което казваш, ми звучи като чиста параноя. Европейци... западняци... руснаци... араби... Ако ги опознаете не като категории, а индивидуално, тогава ще разберете, че малко или много, духом и телом всички ние сме едни и същи. Можем да открием истинското си аз само в лицата на... другите.

Архитектът и магнатът ахнаха. Аднан ѝ намигна.

– Добре казано, скъпа.

Тя му се усмихна, извини се и стана. Когато приближи дамската компания, пиарката пошушна нещо на ясновидеца, който повдигна вежди, погледна Пери и се усмихна. Тя не отвърна на усмивката, а неговата стана по-широка. Като всички свикнали на внимание и ласкателства хора, гадателят беше най-заинтригуван от онези, които го пренебрегваха.

– Гостенката ти няма ли да се присъедини към нас? – обърна се той към домакинята.

Неуморната бизнесдама скочи и тръгна към Пери с Пом-Пом в ръка. Хвана я внимателно, но здраво за лакътя и я поведе към почетния гост.

– Запознай се с Пери. И тя закъсня като теб. Заради някакво премеждие по пътя.

Мъжът погледна превързаната ѝ ръка и изцапаната рокля и попита:

– Нещо неприятно ли се е случило?

– Нищо особено – отвърна тя.

– Заслужаваш подарък. Искаш ли да ти гледам? Безплатно! – усмихна се той и стана.

Приятелката на журналиста и пиарката чакаха търпеливо реда си и не им стана приятно, че ги пререждат.

– Имате достатъчно клиенти – каза Пери.

– Тук съм за всички ви – усмивката му подсказваше, че възнамерява да добави още нещо, но реши да се въздържи.

– Е, този път ще минете без мен.

Мъжът се засмя, но в очите му проблеснаха стоманени искри.

– От двайсет и пет години се занимавам с това и за пръв път срещам жена, която не желае да узнае бъдещето си.

Пиарката съзря възможност да уталожи любопитството си и веднага предложи:

– Ами тогава кажете нещо за миналото ѝ!

– О, то не е... не е нейното... нещо... Е, беше ми приятно, че се запознахме – протегна ръка ясновидецът, без да сваля поглед от Пери.