![Трите дъщери на Ева [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/3/4/4/4/4/trite-dshcheri-na-eva-bg-download.jpg)
Трите дъщери на Ева [bg]
- Автор: Shafak Elif
- Год: 2017
- Язык: болгарский
- Год: Егмонт
- ISBN: 9789542720706
- Переводчик: Красимира Абаджиева
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Трите дъщери на Ева [bg]». Краткое содержание книги:
Без да се замисля, почти инстинктивно, Пери протегна лявата си ръка. Той я сграбчи и тя усети вибриращ прилив на топлина.
– Не се безпокой, аз не съм шарлатанин, а истински ясновидец.
– Той е несравним. Най-добрият – увери я домакинята.
– Ще ми гледа друг път – каза Пери и издърпа ръката си.
Зад гърба си чу гласа на мъжа.
– Някой ти липсва...
– Моля?
Гадателят се приближи.
– Някой, когото си обичала. Но си загубила.
Пери си наложи да изглежда спокойна.
– Това можеш да го кажеш на половината жени – и мъже – в света.
Той се засмя с фалшива непринуденост.
– О, не, не е същото.
Решена да спре разговора, тя несъзнателно скръсти ръце на гърдите си, сякаш за да се защити.
– Виждам първата буква на името му – продължи мъжът с поверителен, но и достатъчно висок глас. – И тя е "А"!
– Повечето мъжки имена започват с "А". Името на мъжа ми също.
– Няма да ви притеснявам пред всички. Ще го напиша на салфетка.
– Къзъм[17] – изписука бизнес дамата на една от прислужничките, – бързо донеси химикалка, бързо!
– Ако е стара история, защо да не я чуем – закачливо подхвърли пиарката.
– Кой казва, че е стара? Тя е съвсем жива и диша.
Пери запази самообладание въпреки бушуващата в душата ѝ буря. Искаше ясновидецът да я остави на мира, както и всички тези жени и мъже, а и целият град с неговия безкраен хаос.
Сякаш очаквала с нетърпение този момент, прислужничката донесе светкавично химикалка, ясновидецът написа нещо и сгъна салфетката с мъчително бавни и превзети движения.
– Ето го подаръка ми за теб – каза той и подаде салфетката на Пери.
– Благодаря.
Тя мина покрай жените и мъжете и излезе на терасата. Рибарският кораб беше заминал и морето се стелеше по-тъмно и от най-дълбокото разкаяние. По улицата профуча кола с отворени прозорци, от които гърмеше романтична английска песен. Пери присви очи и се опита да си представи мъжа – не може да не беше мъж, надул музиката толкова силно и по това време на нощта.
Много внимателно разтвори лявата си длан със салфетката – тя пишеше с лявата, с по-силната си ръка. Ясновидецът беше нарисувал три женски фигури – като трите мъдри маймунки. Те, трите.
Под първата пишеше: "Тя видя Злото". Под втората: "Тя чу Злото". А под третата: "Тя стори Зло".
ЧЕТВЪРТА ЧАСТ
Зрънцето
Оксфорд, 2001 г.
В новогодишния ден Пери беше толкова развълнувана, че не можа да свърши и половината неща, които беше запланувала. Сутринта тича, но трудно поддържаше темпото, пък и крампите в прасеца я измъчваха. Седна да чете, но не можа да се съсредоточи. Думите пълзяха като разгневени мравки по белия лист. Освен това беше ужасно гладна. Имаше навика да яде заради самото ядене и се страхуваше, че заради емоционалното си състояние започне ли веднъж, няма да може да спре. Затова яде ябълки. И слуша радиото. Това ѝ помогна, постоянният звук ѝ действаше успокояващо. Световни новини, местни новини, политически дебати, документално предаване на Би Би Си за империята на ацтеките. Но дори и предаването за ацтеките не трая вечно. Колкото и да се стараеше да не мисли за вечерта, тя не излизаше от главата ѝ. Олекна ѝ чак когато дойде време да се приготвя. Каквато и да беше вечерята с Азър, не можеше да е по-мъчителна от очакването ѝ.
Спирала на миглите, черен молив за очи, гланц на устните. Дотук. Огледа се и установи, че наследеният от майка ѝ нос е твърде топчест. Дали нямаше някакъв начин с помощта на козметиката да го направи да изглежда по-тънък? Ако Ширин беше тук, щеше да я попита. Но пък ако беше тук, сигурно нямаше да отиде у Азър. Не трябва да си сама в новогодишната нощ, така каза той. Надяваше се да не я е поканил от съжаление.
Големият въпрос беше какво да облече. Не че нямаше избор. Направи безброй комбинации и ги изпробва. Черната дънкова пола с широката блуза, блузата с дънки, дънките със зеленото сако... Не искаше да прилича на студентка, или още по-лошо – на момиче, което не иска да прилича на студентка. Накрая, сред камарата от дрехи на леглото, се спря на кадифена пола и небесносин пуловер, който беше толкова мек, че изглеждаше като кашмирен. Сложи си тъмносин гердан с мъниста от синьо око.
Беше предупредена да не носи нищо, но тя знаеше от майка си, че никога не се ходи на гости с празни ръце. Купи осем тарталети от кулинарния магазин на"Литъл Кларендън Стрийт", което беше грешка, тъй като струваха повече от цяла торта.
Застана на автобусната спирка. Автобусът пристигна след по-малко от пет минути. Тя стоеше там и гледаше как вратите се отвориха и затвориха. Видя как тръгва без нея, а тя се върна, за да смени дрехите си. Облече дълга черна рокля и обу ботуши. С тях изглеждаше по-добре.
17
Момичето ми (тур.). – Бел. прев.