Трите дъщери на Ева [bg]

– Обещавам да се обадя, ако се почувствам самотна.

– Окей! И не забравяй, че когато се върна, ще се местим. Време е да живеем в къща.

Пери се надяваше, че Ширин е забравила, но тя държеше на своето. Всички студенти бяха минали по този път: започваха от уютната прегръдка на колежа с неговите скаути, трапезария, библиотека и обща зала, после започваха да се задушават, да търсят съквартиранти и през втората година се изнасяха. Мнозина и без това нямаха избор, тъй като колежите им не бяха в състояние да настанят всички студенти.

Всеки път, когато Ширин заговореше за местене, Пери ѝ отказваше любезно, но категорично. Но приятелката ѝ както винаги беше непримирима, а ентусиазмът ѝ – заразителен. Тя показваше снимки на къщи от агенцията за недвижими имоти и я уверяваше, че по-големите разноски били без значение. В замяна щяла да получи повече лично пространство и спокойствие. Мразела самотата и ако Пери се съгласяла да наемат къща заедно, щяла да ѝ бъде много задължена.

– Ще си помисля – отговаряше смутено Пери.

– Какво има да мислиш? Животът в колежа е за първокурсниците. След това остават онези, които са твърде смотани, за да се преместят, и... шантавите нърдс.

– Както и онези, които нямат достатъчно средства.

– За пари ли става дума? – попита Ширин с онзи презрителен тон, с който се обръщаше към неприятните типове и неизбежните досадници, все едно бяха спукани мръсни канали или неприбрани боклуци. – Това трябва да е най-малкото ти притеснение. Остави това на мен!

Тя не го казваше открито, но от време на време намекваше, че семейството ѝ е богато. Затрудненията ѝ никога не бяха от парично естество и Пери беше сигурна, че скапаната къща с течащ покрив в Лондон, в която уж живеело семейството ѝ, изобщо не е такава. Приятелката ѝ настояваше да плаща целия наем и искаше от нея само да сложи книгите и дрехите си в няколко кашона и да я последва в новото приключение.

– Трябва да тръгвам, мила! – Ширин я целуна по двете бузи и я задуши с парфюма си. – Честита Нова година! Нямам търпение да посрещна две хиляди и втора! Имам чувството, че тя ще бъде най-прекрасната година досега!

Пери грабна бутилката вода от бюрото и я последва до централния вход. Главният портиер беше бивш военен и знаеше студентите по име.

– Приятни празници, Ширин! И на теб, Пери! Ще се видим догодина – весело каза той.

На Пери ѝ се стори, че мъжът се обърна към нея с подчертана топлина и сърдечност, сигурно я съжаляваше. Единствената студентка, която не си отиваше вкъщи.

Отвън чакаше черна лимузина с шофьор. Ширин се запъти към колата, като леко се клатушкаше на високите токове с куфара зад себе си. Пери я гледаше и изпитваше противоречиви чувства. Ако живееше в една къща с нея, притеснението ѝ от настоятелното упорство на Ширин сигурно щеше да се задълбочи. Освен това искаше ли наистина да бъде задължена на нея или на когото и да било друг? И все пак би било прекрасно да имат свое местенце...