Русия на Путин
- Автор: Политковская Анна
- Язык: болгарский
- Переводчик: Елена Кодинова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Русия на Путин». Краткое содержание книги:
Разгромяващ поглед към политическия облик на руския държавен глава.
Спечелилата международно признание за смелите си репортажи, особено за чеченските войни, Анна Политковская обръща стоманения си поглед към човека, който до много скоро беше любимец на западните медии. Бившият шпионин от КГБ Владимир Путин е избран за президент на Русия през 2000 г. Още с излизането му на публичната арена той се представя за открит, просветен лидер, който горещо желае разбирателство със Запада. За разлика от много европейски и американски журналисти и политици Анна Политковская никога не е вярвала на медийния образ на Путин. С преимуществата на погледа от сърцето на Русия тя развенчава както човека Путин, така и търговската марка, в която се е превърнал. Твърди, че е жаден за власт продукт на миналото си и не може да се въздържи да потъпква гражданските права и свободи при всеки удобен случай. Според Политковская не такъв лидер искат повечето от днешните руснаци. За да докаже хипотезата си, тя описва желязната хватка на Путин от позицията на отделния човек, чието положение зависи от този уникален вид тирания. Мафиотски сделки, въоръжени грабителски скандали в провинцията, потресаващата корупция в армията и съдебната система, сривът сред интелигенцията, трагичните грешки по време на акцията „Нордд-Ост“ — това са темите, които Политковская подлага на безпощаден, но неизменно дълбоко човечен анализ.
На 28 октомври 2002 г. в дома му дошли служители на криминалната полиция от 172-ро районно полицейско управление. Предния ден по молба на местната полиция взели на Зура отпечатъци от пръсти, затова когато казали на Аслан, че искат само да дойде с тях, за да му вземат и на него, никой не заподозрял нищо. Аслан си облякъл палтото и влязъл в полицейската кола.
Три часа по-късно Зура се притеснила. Племенникът й още не се бил върнал и тя отишла до полицейското управление. Там й казали, че Аслан е арестуван за притежание на наркотици. Що за измишльотина? Значи той станал, облякъл си палтото, сложил си в джоба наркотици и така отишъл в полицията? Аслан успял да извика на Зура, че го завели в една стая, където изпод масата извадили канабис и му казали: „Това трябва да е твое. Няма да позволим на чеченците да си правят каквото си искат. Ще ви смачкаме всичките така.“
Аслан дори не пуши. Прекарал двайсет и втория си рожден ден на 30 октомври в затвора „Матроская тишина“.
Сутринта на 25 октомври 2002 г. в дома на живеещото в Москва чеченско семейство Гелагоеви нахлула полиция. Алихан, собственикът на апартамента, бил окован в белезници и отведен. Съпругата му Марек се втурнала да търси помощ в полицейското управление в Ростокино, но й казали, че от него не е излизал и един полицай в този ден. Обадила се на радио „Свобода“, което съобщило за отвличането на Алихан Гелагоев и до вечерта го пуснали. Била натиснала точния бутон.
Алихан ми каза, че като го качили в колата, полицаите му сложили качулка на главата и го били по целия път до „Петровка“ — улицата, на която се намира московското Централно полицейско управление. Крещели: „Вие ни мразите и ние ви мразим. Вие ни избивате и ние ще ви избиваме.“
Когато пристигнали на „Петровка“ обаче, спрели да го бият и часове наред се опитвали да го убедят да подпише самопризнания, че е идеологическият организатор на терористичната атака на „Норд-Ост“. Точно такива неща са се случвали по времето на Сталин. „Самопризнанията“ дори се пишели предварително, същото става и сега. От Алихан се искало само да се подпише отдолу.
Той отказал, но за да го пуснат, нямал друг избор, освен да подпише декларация, че е дошъл доброволно в полицейското управление и няма оплаквания срещу полицаите.
Расизъм? Да. Отвратително поведение? Разбира се. Това е много притеснително извращаване на войната срещу тероризма. Не вярвам в нито една статистика на полицията за успеха на тяхната антитерористична операция „Вихър“, на нито една тяхна дума колко „съучастници на терористите“ са заловили. Цифрите им са кухи. И самата полиция също е куха и издава кухи доклади, основаващи се на кухи разследвания.
А междувременно къде са терористите? Какво замислят? Кой знае? Полицията няма време да се занимава с това. Путин насърчава връщането на старата съветска имитация на дейност, която замества истинската работа.
— Полицейските следователи бяха много любезни — казва ми 36-годишният Зелиман Насаев. — Казаха да не се притеснявам, защото ще получа най-много 3–4 години, а след това ще изляза. Може дори да ме осъдят условно. Само да подпиша и да си улесня живота.
Зелиман живее от дълги години в Москва. Семейството му се преместило тук, за да избяга от Втората чеченска война. Първа пристигнала най-голямата му сестра Инна.
— Биха ли те в полицията?
— Разбира се. Събудиха ме в три часа през нощта и казаха: „Време е за натиск.“ Биха ме през някаква твърда материя (очевидно техника, която не оставя белези) по бъбреците и черния дроб, за да ме принудят да подпиша самопризнания, но аз не се поддадох. Казах им: „Добре, оказвайте ми натиск. Дори да ме застреляте, няма да ви позволя да ми приписвате обвинения.“ А те повтаряха: „Какво прави чеченец като теб тук? Твоето място е в Чечня. Върни се там и си води войната.“ Отвърнах им: „Моята страна е Русия и аз живея в нашата столица.“ Те много се ядосаха на това. За да ме накарат да изгубя контрол, един от полицаите ми каза: „Е, току-що изчуках майка ти.“
Само ако е знаел този агент от Нижегородското полицейско управление чия майка твърди, че е изнасилил, и кого бие и се опитва да принуди да признае неизвършено престъпление, за да може да манипулира статистиките на кампанията за „залавяне на чеченските престъпници в Москва“ след случая „Норд-Ост“! Но може би по-добре, че не е знаел.
Роза Насаева е внучка и Зелиман съответно е правнук на легендарната руска красавица Мария-Мариам от семейство Романови, роднина на руския император Николай II, която се влюбила страстно във Вакху, чеченски офицер от царската армия. Избягала с него в Кавказ, приела исляма и с него името Мариам, родила на Вакху пет деца и била депортирана заедно с него в Казахстан, а след смъртта му се върнала в Чечня. Починала там през 60-те години на XX век и чеченците я смятат почти за светица. Тази красива история за руско-чеченската дружба и любов, известна из цял Кавказ, в момента не върши никаква работа, защото нищо не може да спаси Зелиман от днешната московска полиция. Дори във вените му да тече кръвта на десет императори, те ще се отнасят с него както с всички други чеченци.