Русия на Путин
- Автор: Политковская Анна
- Язык: болгарский
- Переводчик: Елена Кодинова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Русия на Путин». Краткое содержание книги:
Разгромяващ поглед към политическия облик на руския държавен глава.
Спечелилата международно признание за смелите си репортажи, особено за чеченските войни, Анна Политковская обръща стоманения си поглед към човека, който до много скоро беше любимец на западните медии. Бившият шпионин от КГБ Владимир Путин е избран за президент на Русия през 2000 г. Още с излизането му на публичната арена той се представя за открит, просветен лидер, който горещо желае разбирателство със Запада. За разлика от много европейски и американски журналисти и политици Анна Политковская никога не е вярвала на медийния образ на Путин. С преимуществата на погледа от сърцето на Русия тя развенчава както човека Путин, така и търговската марка, в която се е превърнал. Твърди, че е жаден за власт продукт на миналото си и не може да се въздържи да потъпква гражданските права и свободи при всеки удобен случай. Според Политковская не такъв лидер искат повечето от днешните руснаци. За да докаже хипотезата си, тя описва желязната хватка на Путин от позицията на отделния човек, чието положение зависи от този уникален вид тирания. Мафиотски сделки, въоръжени грабителски скандали в провинцията, потресаващата корупция в армията и съдебната система, сривът сред интелигенцията, трагичните грешки по време на акцията „Нордд-Ост“ — това са темите, които Политковская подлага на безпощаден, но неизменно дълбоко човечен анализ.
Отишли дори по-далеч. Когато казали на Яха, че е свободна и може да си ходи, се извинили и я откарали у дома й. За това трябва да благодари на главния разследващ, заслужилия юрист В. Прихожников. Задължена е и на служителите на управлението на вътрешните работи в Богородское. Издали на сестрата на Яха, Малика, която веднага пристигнала от Грозни, за да се опита да помогне, специално разрешение да остане в столицата, тъй като близък роднина се нуждае от постоянните й грижи — знаели, че без него днес в Москва чеченец не може да излезе през вратата, тъй като веднага ще го арестуват.
Аелита Шидаева е на 31 години. Тя също е чеченка. От началото на настоящата война живее с родителите си и дъщеря си Хадижат в Москва. Аелита е арестувана в кафенето, където работи, близо до метростанция Мариино. Разказва ми историята си спокойно и овладяно, без сълзи и истерия, учтиво усмихната. Ще речеш, че не й се е случило нищо необикновено. Но само ако не знаеш, че когато най-накрая я освобождават от полицейското управление в Мариино след няколко часа безмилостен разпит, тя припаднала.
— Всичко беше много странно. Първо единият от полицаите вечеря в нашето заведение. Нищо необичайно, често ядат при нас. Полицейското управление е на сто метра. Никога не съм крила от тях, че съм чеченка, избягала от Грозни, за да се спаси от войната. Та полицаят приключи с вечерята си и излезе, после изведнъж се втурнаха други негови колеги. Бяха около петнайсет, водени от кварталния Василиев. Той ме познава много добре. Изправиха всички до стената, претърсиха ни и ме отведоха.
— Какво те питаха?
— Какви са връзките ми с терористите. Казах им: „Виждате ме коя съм. Всеки ден по дванайсет часа съм ви пред очите, от единайсет сутринта до единайсет вечерта.“
— И те какво ти отговориха?
— Питаха ме с кого от терористите съм ходила на ресторант. Никога, откакто съм в Москва, не съм ходила на ресторант. Казаха, че ако не призная за връзките си с терористите, ще ми подхвърлят наркотици и оръжие. Разпитваха ме на смени. През цялото време наоколо минаваха заплашително изглеждащи мъже в униформи и се взираха в мен. Следователят каза, че ако не си призная за връзките с терористите, ще ме остави в ръцете на тези мъже и те щели да ме „изядат жива“. Че нямали търпение да ме докопат и че можели да накарат всекиго да говори.
В полицейския участък информирали Аелита, че е уволнена от работа. Следователят казал, че той наредил на собственика на кафенето да го направи, ако не искал да му затворят заведението. Пуснали Аелита само защото майка й Макка, учителка по руски, показала способности на истински защитник на гражданските права. Според полицаите от Мариино тя „разтръбила случая из цяла Москва“. Макка се обадила в радио „Ехото на Москва“, мобилизирала адвоката Абдула Хамзаев и много други. Макар полицаите непрекъснато да повтаряли, че Аелита не е при тях, най-накрая успяла да ги принуди да я пуснат.
Аелита се е излекувала от шока. Напълно разбира положението и казва, че само иска да се махне от Москва.
— И да се върнеш в Чечня?
— Не, в чужбина.
Макка е против тази идея. Не че не е съгласна дъщеря й да отведе внучката й някъде другаде: Хадижат трябва да ходи на училище въпреки това, което направиха Мовсар Бараев и неговите хора в театъра на „Дубровка“ и въпреки засиления интерес на московската полиция към младите чеченки. Но на Макка не й се ходи никъде. Не може да си представи да живее извън Русия, но също така не може да разбере какво иска Русия от Аелита, от нея и от Хадижат. Едната е възрастна жена, прекарала по-голямата част от живота си в СССР. Другата е млада жена, която никога не е живяла нормално, все бяга от някъде, от една война — та на друга. А третата е малка, само внимателно гледа и слуша какво става около нея и засега не казва нищо.
Скоро учителката на Хадижат се обадила на Аелита много засрамена и й казала, че трябва да донесе документ, с който да потвърди положението й на самотна майка. Кой издава такива удостоверения? Всичките й други документи са в ред, но ако не донесе и такъв, учителката „просто не знаела какво да прави“. Искат да изгонят Хадижат от училище. След 26 октомври 2002 г. в 931-во училище в Москва вече няма място в пети клас за едно чеченско момиченце, доведено от семейството си да се образова.