История на Българското възраждане
- Автор: Стоянов Иван
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «История на Българското възраждане». Краткое содержание книги:
Изданието може да бъде полезно и на докторанти, специалисти по история и всички, които проявяват интерес към събитията и процесите от българската история през XVIII и XIX век.
Датирането в изложението е по стар стил — практиката, която по това време се използва в Европейския изток. За да се получи датиране по нов стил, за XIX век се прибавят 12, а за XX век — 13 дни.
Задълбочаващата се криза се отразява особено силно върху Л. Каравелов. През декември 1872 г. той е принуден да спре в. „Свобода“, а в края на февруари 1873 г. продължава неговото издаване под ново име „Независимост“. Последвалите общи събрания показват по безспорен начин, че ръководството на революционната организация изпада в безпътица. Л. Каравелов все по-често започва да се връща към старите си разбирания за съвместни действия със Сърбия, а това показва, че той загубва вяра в способността на българския народ да доведе докрай започнатото дело. По този начин се подлагат на ревизия основните начала на революционното движение, издигнати от Левски. През 1873 г. Каравелов заминава за Белград, за да търси споразумение със сръбското правителство. На 12 октомври 1874 г. той спира издаването на „Независимост“, тъй като линията на вестника не отговаряла на сръбските интереси. В желанието си да наложи една нова политическа ориентация, която неминуемо щяла да срещне съпротивата на последователите на В. Левски, в края на 1874 г. Каравелов започва да се домогва до еднолични диктаторски пълномощия.
В резултат на всичко това сред дейците на БРЦК се очертават две основни групи — буржоазнолиберална, начело с Л. Каравелов и революционно-демократична, ръководена от Хр. Ботев. Най-ярко те се изявяват на третото общо събрание, проведено на 26 декември 1874 г. в Букурещ. Събранието отхвърля исканите от Каравелов пълномощия и избира нов БРЦК в състав: Л. Каравелов, К. Цанков, Ив. Адженов, Хр. Ботев и един представител от вътрешността. Определя се и комисия, която да подготви новото общо събрание, насрочено за март 1875 г. Комисията обаче не изпълнява поставената задача.
След отказа си от революционната дейност Л. Каравелов започва да издава сп. „Знание“ на 15 януари 1875 г. В „Предисловието“ той заявява: „Тук ние сме длъжни да кажеме, че в нашия вестник се не приемат такива статии, които би имали политически характер и които би нападали както на отделни личности, така и на което и да е правителство. Нашият вестник ще да се занимава изключително с научни предмети и ще да разгледва такива въпроси, които въобще имат чисто научен характер.“ Програмата и целите на новото издание са ясно доказателство, че Каравелов скъсва с революцията и продължава да служи на своя народ по друг начин — с повече знания, просвета и култура.
Причините за отказа на Каравелов от революционната дейност и минаването му на просветителски позиции трябва да се търсят, както сам той отбелязва, в съществуващите обстоятелства. Отсъствието на силите и условията, необходими за победата на революцията, според него, го карат да промени насоката на своята дейност. Отслабената вътрешна революционна организация изисква продължителна и целенасочена работа, за привеждането й в състоянието, до което я издига В. Левски. В същото време международната обстановка също не благоприятства развитието на революционното движение в страната. С една дума, и вътрешното, и международното положение не разкриват близки възможности за решителна революционна борба и това се оказва решаващо за отказа на Л. Каравелов от „досегашните си занятия“.
През различните периоди на своя живот Л. Каравелов се изявява като истинска рожба на своето време — носител на новите буржоазно-либерални идеи, несъвместими със съществуващите феодални порядки, пламенен революционер-демократ, зовящ за революционна борба, просветител, който твърди, че „физическото благосъстояние е тясно свързано с умственото развитие, следователно знанието е предтеча на всяко едно прогресивно движение, т.е. на всяко щастие и добро“. Независимо от големите колебания в неговите идейни позиции, независимо от взаимноизключващите се мнения по едни и същи въпроси, изказани от него в различни времена, Каравелов оставя незаличими следи в историята на българския народ.
Христо Ботев начело на революционното движение
В средата на 70-те години в живота на българската революционна емиграция настъпват значителни промени. Те са свързани с новите идеи, пропагандирани от най-влиятелната личност в БРЦК Хр. Ботев. Неговите радикални виждания определят основните насоки в развитието и действията на революционната организация. На преден план вече излиза проблемът за решителното действие, за всенародното въстание като неминуема стъпка към постигане на освобождението. В много отношения този проблем се налага и от самото развитие на Източния въпрос и настъпилата на Балканите кризисна ситуация през 1875 г.
Христо Ботев е роден в Калофер на 25 декември 1847 г. в семейството на видния възрожденски просветител Ботьо Петков и Иванка Дрянкова-Петкова. Бащата на Ботев получава образованието си в Одеската семинария, а през 1848 г. открива в Калофер едно от първите класни училища в българските земи.