История на Българското възраждане
- Автор: Стоянов Иван
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «История на Българското възраждане». Краткое содержание книги:
Изданието може да бъде полезно и на докторанти, специалисти по история и всички, които проявяват интерес към събитията и процесите от българската история през XVIII и XIX век.
Датирането в изложението е по стар стил — практиката, която по това време се използва в Европейския изток. За да се получи датиране по нов стил, за XIX век се прибавят 12, а за XX век — 13 дни.
Общото събрание се провежда от 29 април до 5 май 1872 г. в Букурещ. В него участват 25 представители на комитетите в България, Влашко и Бесарабия, като някои от делегатите на Вътрешната организация представят по няколко комитета. Представителите на България имат 33 гласа срещу 17 на емиграцията. Избраната от събранието комисия е натоварена да подготви програмата и устава на БРЦК. На следващия ден двата документа са предложени за обсъждане и приети. Новата програма се основава на програмата, поместена в „Народное дело“, на възгледите, прокарани в брошурата „Български глас. От БРЦК“ и излагани в статиите на в. „Свобода“. По-голямата част от нея съвпада с основните положения на програмата на БРЦК от 1870 г., но е включен и чл. 10, за отношението на българските революционери към турците, който съвпада по съдържание с принципното положение на „Наредата“ на В. Левски.
Новата програма посочва революцията като единствен път към свободата: „БРЦК има за цел да освободи България чрез Революция — морална и с оръжие.“ Основните средства за постигане на тази цел са: пропаганда, печат, оръжие, огън, смърт.
Бъдещата форма на управление не се конкретизира по тактически съображения, но програмата дава категорични доказателства, че се предвижда демократично устройство на освободена България, тъй като се говори за „свобода народна, свобода лична, свобода религиозна“. Предвижда се още равноправно отношение към всички народности, включително и за гърците, ако те се откажат от своите претенции. В приетата програма се определят ясно и категорично правата и изискванията на българите в отношенията им с другите народи: земята, „населена с българи, да се управлява български, т.е. съобразно с нравите, обичаите и характера на българския народ“, и то „да се управлява по своята собствена воля, а всеки човек и народ да запази свободата си“. Изрично се подчертава, че „ние не желаем чуждото, т.е. това, щото не е наше, но не желаем да даваме своето другиму“ и още „ние не желаем да владеем над другите, затова и не позволяваме да ни владеят и другите“.
Отношенията към социалната и политическата роля на чорбаджиите, „които пречат на народната ни цел“, също намира място в приетата програма. Те са причислени към враговете и противниците на освободителното движение.
В новата програма надделяват възгледите на Каравелов. И това може да се приеме като нещо естествено, тъй като той и неговият печатен орган са главните разпространители на идеите на българското освободително движение. Запознат с политиката на европейските сили, Каравелов тушира някои моменти от вижданията на Левски, а последният приема Каравеловите идеи най-вече по тактически съображения и в името на единството между вътрешните и емигрантските дейци. Големи промени са направени и в „Наредата“ на В. Левски. Според приетия устав и решенията на събранието остава само един БРЦК със седалище в Букурещ.
На 5 май е избран новият БРЦК в състав: Л. Каравелов — председател, К. Цанков — подпредседател, Олимпий Панов — секретар, Д. Ценович — касиер, П. Хитов и В. Левски — членове.
Независимо от отстъпките, направени от Левски, основната цел на събранието е постигната. Между вътрешната организация и емигрантските дейци се установява единодействие, скрепено с приетите програма и устав. В същото време В. Левски запазва за себе си ръководната роля във вътрешността, като с пълномощното, получено от комитета в Букурещ, той можел да представя целия комитет и да действа от негово име както намери за добре.
На 1 юли 1872 г. Левски се завръща в България и се заема с подготовката на предстоящото въстание. С оглед на ускоряване на революционната подготовка през есента на 1872 г. започва изграждането на окръжни центрове. През септември-октомв-ри са изградени голямоизворският, пазарджишкият, старозагорският, сливенският, търновският и ловчанският центрове. За общ контрол върху дейността на комитетите и за разузнаване на врага се създава тайна полиция, формира се и тайна поща, снабдена с кодове, пароли и псевдоними.
В този решителен момент от подготовката на въстанието Левски обръща най-голямо внимание на набирането на средства, необходими най-вече за закупуване на оръжие. Освен това той моли Каравелов да осигури чрез сръбското правителство обучението на 150–200 български младежи в Белградското военно училище.
След общото събрание се проявяват и първите признаци на разложение в средите на революционната организация. Все повече се изострят отношенията между В. Левски и Д. Общи. Освен това последният успява да настрои срещу Апостола някои частни комитети. Въпреки настояването на Левски пред букурещките дейци за неговото отстраняване, съветите му не са взети за сериозни и остават без последствие. В тази обстановка се стига до обира на турската поща в Арабаконак на 22 септември 1872 г. Разкритията, които правят Д. Общи и съратниците му след залавянето им, поставят организацията в изключително трудно положение. Левски, който по това време се намира в Южна България, решава да замине за Букурещ, за да обсъди с членовете на БРЦК създалата се ситуация. Той оставя писмо на Каравелов от 2 ноември, което го сварва в Сливен и което настоява за незабавно въстание, без последствие, тъй като според него революцията трябвало да доведе до освобождение на българския народ, а не до проливане на българска кръв без краен резултат. Убеден в своята правота, Левски решава да мине през Ловеч, да прибере архивата на Вътрешната организация и да я отнесе в Букурещ. Въпреки предупрежденията да не предприема замисленото пътуване, въпреки съществуващата опасност, на 25 декември той пристига в столицата на Вътрешната организация, а на 26 след обяд я напуска и тръгва за Търново. Същата нощ е арестуван в Къкринското ханче заедно с верните му сподвижници Никола Цвятков и Христо Цонев Латинеца. От Къкрина е върнат в Ловеч, след това е откаран в Търново и София, където е изправен пред извънреден съд, който го осъжда на смърт. На 6 февруари 1873 г. В. Левски е обесен край София.